Съкрушени

Ариа погледна към телефона на Ноъл, който лежеше на леглото с екрана нагоре. Какво трябваше да направи сега? Не можеше да му разкаже за картината. Достатъчно лошо беше, че случаят бе подновен и полицията разполагаше с нови улики и анонимно обаждане — за което Ариа беше сигурна, че е от А. Не можеше да намеси и Ноъл в това. Последното нещо, което искаше, бе да го прогони завинаги от живота си.

— Ела тук — каза тя, придърпвайки го обратно на леглото.

Тя нежно го целуна по шията, с надеждата, че това ще го разсее. Но мускулите му продължаваха да са напрегнати; той се отдръпна от нея и я изгледа напрегнато.

— Какво ти става?

— Какво имаш предвид? — Ариа го целуна по бузата. — Добре съм.

Ноъл се надигна.

— Изобщо не си добре. Напоследък не те разбирам. Ама наистина. И това започва да ме плаши. Започвам да си мисля, че си… не знам. Че не ми казваш нещо.

Сега беше ред на Ариа да се напрегне.

— Не си мисли такива неща — изписка тя.

Ноъл седна на леглото.

— Каквото и да е то, аз ще продължавам да те обичам. Но повече не ме лъжи. Има нещо. Мога да го усетя.

Устните на Ариа започнаха да треперят. Чувстваше се така, сякаш Ноъл можеше да види тайната й, която лежеше грозна и сбръчкана в нея. Ако продължаваше да настоява, че няма нищо, той нямаше да спре да я пита… или щеше наистина да погледне в дрешника. Освен това ако му разкажеше всичко, това щеше да отслаби донякъде силата на А.; ако не го направеше, А. рано или късно щеше да разкрие на Ноъл историята с Олаф.

Тя си пое дълбоко дъх, вперила поглед в една от призмите, които висяха над прозореца, опитвайки се да успокои нервите си.

— Добре, крия нещо. Нещо, с което изобщо не се гордея.

Ноъл сви устни.

— Добре — рече той безстрашно.

Ариа се прокашля, сърцето й заби ускорено.

— Причината да те попитам за целувката на Али онзи ден е… защото се чувствам виновна, заради нещо, което направих. И, ъъъ, ако беше казал, че ти е харесало да я целуваш — дори мъничко — това може би щеше да ме накара да се почувствам малко по-добре. — Докато се опитваше да намери подходящите думи, тя с изненада установи, че всъщност казва истината.

Ноъл се намръщи.

— Моля?

Ариа протегна ръка, за да го накара да замълчи.

— Просто ме остави да довърша. Значи, ъъъ, нали си спомняш Олаф от Исландия?

— Онзи с брадата? — Ноъл леко се подсмихна. — Да.

Ариа започна да трепери.

— Ами докато бях там, между нас… се случи нещо. Отдавна исках да ти кажа, но се страхувах. Но ти трябва да знаеш.

Под прозореца се разнесе бръмчене на двигател. Къщата проскърца. Ноъл рязко се обърна настрани.

— Знаех го.

— Така ли? — Ариа прехапа устни. Нима е толкова прозрачна? Или Ноъл ги беше видял?

Когато Ариа и Олаф се измъкнаха навън, вратата беше проскърцала няколко пъти, сякаш се канеше да се отвори, но остана на мястото си. Може би Ноъл беше надникнал навън и ги беше видял. Но защо не беше изскочил в уличката, не беше ударил Олаф в лицето и не беше скъсал с Ариа още тогава? Той щеше лесно да победи исландеца. Значи може би не е разбрал онази нощ — може би А. му беше казал за това по-късно. В такъв случай защо не беше казал нищо по-рано?

Ноъл прекоси стаята и се спря до бюрото на Ариа. Облегна ръце на облегалката на стола и я погледна.

— Онзи ден ти ме обвини, че съм ти изневерявал с Али, а ти си ми изневерила наистина. Господи, Ариа.

Бузите на Ариа се намокриха от сълзи.

— Съжалявам. Не трябваше да го правя. Оттогава се чувствам ужасно. Обичам те, Ноъл. Бях много пияна. Това не означаваше нищо за мен.

Ноъл се усмихна подигравателно.

— И сега си разстроена, защото наистина се чувстваш зле, или защото те хванах? Винаги съм подозирал, че нещо се е случило, но се надявах… — Той замълча и прехапа устната си. След това се обърна и силно ритна кошчето за отпадъци под бюрото. То издрънча с металически звук и се търкулна към стената. Ариа ахна и отскочи назад.

След това Ноъл се обърна и грабна мобилния си телефон.

— Това е исландски номер, нали? От Олаф ли е? Все още ли поддържаш връзка с него? Дала си му моя номер?

— Не! — извика Ариа. — Не поддържам връзка с него. Олаф е… — Тя не можа да произнесе изчезнал или мъртъв. Ноъл щеше да я попита откъде знае и тогава щеше да се наложи да му покаже изрезката от вестника, която бе намерила на леглото си… или трябваше да излъже, че е проверила в Гугъл, а така щеше да изглежда сякаш наистина го харесва. Нито пък можеше да каже кой е изпратил есемеса на Ноъл — не искаше да застраши живота му.

— Не знам от кого е есемесът — призна тя. — Може да е Олаф, но аз никога не съм му давала твоя номер. Предполагам, че някой се опитва да ме накара да ти кажа истината.

— Погледни в дрешника на Ариа. Там има нещо, което тя ще иска да ти покаже — повтори подигравателно Ноъл. — Един скелет.

Очите на Ариа се напълниха със сълзи.

— Съжалявам. — Мразеше начина, по който той я гледаше.

— Само това ли имаш да ми кажеш, или има и друго? — попита настоятелно Ноъл.

Стомахът й се сви.

— Т-това е всичко. Кълна се.