Съкрушени

В този момент някакво движение извън стаята привлече погледа й. Една позната фигура мина през двукрилата врата и тръгна към изхода. Главата му беше наведена към телефона му и той говореше твърде тихо, за да може Хана да го чуе. Носеше тесни, тъмносини дънки; маратонки „Адидас“; и черна тениска, върху която бяха разхвърляни думи на чужд език.

Сърцето на Хана заблъска в гърдите й. Тя знаеше точно къде е купена тази тениска: в единствения хубав бутик в Рейкявик. Майк си беше купил същата в бяло.

Това беше Ноъл.

22. Пътуване до Трип

— На следващото кръстовище завийте наляво — обяви компютърният глас от джипиеса, който Емили беше прикрепила към предното стъкло на волвото. Тя послушно спря на светофара и после зави към квартал, пълен със скъпи къщи.

— Леле — промърмори тя, оглеждайки се наляво и надясно. — Много шик.

Айрис, която беше заела обичайното си място на пасажерската седалка, сви апатично рамене.

— Не съм изненадана, че Трип живее тук — каза тя. — За да си позволи човек Убежището, трябва да разполага с доста пари.

— Сигурна ли си, че Трип живее тук? — попита Емили, докато подминаваха една бяла къща с пощенска кутия, която представляваше нейна миниатюрна версия. Когато следобед взе Айрис от мола „Кинг Джеймс“, Айрис обяви, че е разбрала къде живее старото й гадже Трип, и че двете трябва да го открият още същата вечер. За щастие къщата му се намираше в другия край на Филаделфия, в красиво предградие на Ню Джърси, което приличаше много на Роузууд. Въпреки това тук имаше нещо, което изнервяше Емили. Къщите й приличаха на домовете в Крествю Манър, като бяха още по-бездушни и призрачни. Всъщност този квартал й напомняше на големия, безличен квартал, където живееше Гейл Ригс, когато Емили се запозна с нея.

— Проучих го — отвърна високомерно Айрис, поглеждайки към тетрадката в скута си. — Семейството му е записано в указателя. — Тя посочи към паркинга пред един кънтри клуб. — Да паркираме тук и да повървим пеша. Не ми се иска Трип да види колата до тротоара и да побегне.

Емили сви рамене и направи каквото й беше казано. Отношенията й с Айрис отново се бяха върнали към началната си точка. Момчето определяше нещата, които трябваше да свършат пред уикенда, а те дори не бяха включени в списъка й и понякога изпълняването им продължаваше до късно през нощта. Сякаш тя умишлено се опитваше да попречи на Емили да отиде на бала — щом Айрис не можеше да е щастлива, то и Емили нямаше да бъде.

Те тръгнаха по тихия тротоар, който беше почистен от листата и върху плочките не се виждаше нито една рисунка. Цялото място изглеждаше като снимачна площадка.

— Следващата къща на тази пресечка — каза Айрис, усмихвайки се напрегнато на една жена, която разхождаше кучето си, сякаш тя бе онази, която не принадлежеше на този квартал.

Най-накрая те спряха пред една голяма къща от камък и тухли, която имаше дълга редица от прозорци на горния етаж. На пощенската кутия пишеше „МАКСУЕЛ“. Айрис изпъна рамене, мина по пътеката и натисна звънеца до вратата. Емили остана да чака на тротоара. Вратата отвори някаква жена, която можеше да е само майката на Трип, и Айрис извиси глас. Жената се намръщи и поклати глава. Секунда по-късно вратата се затвори. Айрис почука още веднъж, но никой не й отвори.

Тя гневно се върна обратно на тротоара.

— Трип не живее вече тук. Тази глупава кучка го е изритала.

— Каза ли защо? — попита Емили.

Айрис ядосано откъсна един карамфил от цветната леха до пощенската кутия и го завъртя между дланите си.

— Трип често казваше, че майка му е безсърдечна.

— Къде може да е отишъл?

Айрис хвърли цветето на моравата.

— Тя каза, че е при баща си. Попитах къде е това и тя отвърна, че не знае. — Момичето стисна зъби. — След това казах, че съм приятелката му и това я ядоса още повече! Тя ми затръшна вратата под носа! — Тя впери поглед в улицата. — Смяташ ли, че й е говорил лоши неща за мен? Защо иначе да постъпва така?

Вратата на гаража се вдигна и те отново се обърнаха към къщата. Един сребрист мерцедес излезе на заден ход от алеята. Айрис придърпа Емили зад един голям храст, за да не ги види майката на Трип. Колата излезе на улицата и се отдалечи, а вратата на гаража тихо се затвори зад нея.

— Ами предполагам, че това е краят — рече Емили.

Айрис я хвана за ръката.

— Шегуваш ли се? Трип може да не е тук, но се обзалагам, че повечето от нещата му са. Щом няма да го търся повече, поне мога да си взема нещо, което да ми напомня за него.

Емили сложи ръце на хълбоците си и стомахът й се сви.

— Нека да позная. Ще се промъкнем вътре и ще го откраднем?

— Оу, колко добре ме познаваш! — Айрис щипна Емили по бузата. След това се понесе с танцови стъпки към къщата. Емили я последва на няколко крачки, като сериозно обмисляше възможността просто да зареже Айрис тук да се оправя сама. Ала след това си представи как майката на Трип намира Айрис в къщата си, тя разказва на всички, че е била отвлечена…