Съкрушени

— Какво става?

Сестрата я зяпна с ококорени очи. Отвори уста, за да отговори, но от там не излезе нито звук.

Хана погледна към един от болничните коридори.

— Мога ли да отида да поговоря с Кайла? — Може би тя щеше да й обясни какво се е случило.

Сестрата, която стоеше до Кели, се ококори.

— Скъпа, нареди се на опашката.

Хана примигна.

— Д-да не би да се е случило нещо с Кайла?

Кели зяпна изненадано.

— Мислехме, че знаеш — отвърна тя с приглушен глас. — Скъпа, Кайла е мъртва.

— Какво? — Хана отстъпи назад и се блъсна в някого. Когато се обърна, видя Шон. — Какво става тук? — попита тя с разтреперан глас.

Погледът на Шон се стрелкаше наляво и надясно. Той пристъпи към нея.

— Рано тази сутрин някой намерил тяло в канавката до сградата. Момичето носело болнична гривна с името си — Кайла Кенеди.

Хана притисна ръка към устата си.

— Не. — Сълзи опариха лицето й.

Тя се свлече в ръцете на Шон и той я потупа по рамото.

— Като че ли е била убита преди няколко дни и е била захвърлена там — каза тъжно Шон.

Хана рязко се надигна.

— Чакай. Това е невъзможно. Снощи я видях. Лежеше в леглото си в коридора, близо до стаята на Греъм.

По лицето на Шон премина смутено изражение.

— Точно там е работата, Хана. Според мен това не е била Кайла. Бил е… някой друг. Каква ужасна грешка — огромен законов и обществен кошмар.

— Какво? — Хана се чувстваше така, сякаш мозъкът й изтича през ушите. — Какво искаш да кажеш?

— Полицията е убедена, че истинската Кайла, нашата пациентка, е умряла поне преди няколко дни. Но сестрите — и очевидно ти — си спомнят, че в леглото на Кайла е имало някой и след това.

— Но… аз разговарях с нея! — ахна Хана. — Ние се сприятелихме!

Шон изглеждаше така, сякаш всеки момент щеше да повърне.

— Снощи сестрите откриха, че Кайла е изчезнала. Когато се появи тялото, ние си помислихме, че това е всичко, но данните на съдебния лекар са неоспорими. Теорията е, че човекът, който е лежал в леглото, е убил Кайла и си е сложил превръзки на лицето, за да може по някаква причина да се промъкне в клиниката. А след това, поради някаква друга причина, тя просто… си е тръгнала.

— Но в това няма никакъв смисъл! — проплака Хана. — Защо му е на някой да направи това?

— Не знам — отвърна тихо Шон.

В залата просветнаха светкавици. Няколко сестри стояха в ъгъла и плачеха. Един мъж с яке, на което пишеше КРИМИНАЛИСТИ, започна да огражда част от залата. Хана се облегна на масата и се опита да възстанови дишането си. Когато се размърда, нещо остро я убоде отстрани. Беше пъхнато в джоба на ризата й. Хана се намръщи и извади сгънат лист хартия. Нямаше спомен да е оставяла нещо в мантата си предишния път.

Тя разгъна хартията и видя ситни, закръглени букви. Всъщност познати закръглени букви. Стомахът й се сви. Почеркът приличаше на Алиния.

Скъпа Хана, пишеше в бележката. Мога да обясня всичко, особено защо направих онова, което направих. Но аз мисля, че знам какво целиш и искам да ти помогна. Отговорът, който търсиш, се намира в склада на „Роузууд дей“. Той ще ти даде доказателството, което търсиш и така всичко ще се успокои. Върви там ВЕДНАГА… преди да е станало твърде късно. С любов, Кайла.

Лицето на Хана сигурно беше пребледняло, защото Шон я докосна по ръката.

— Какво е това?

Хана притисна бележката към гърдите си.

— Нищо — изграчи тя. След това се обърна и избяга от сградата.

34. Изненадка!

В един и половина Ариа крачеше напред-назад из къщата на майка си, а по телевизора вървяха новините. Тя погледна към телефона в един часа, трийсет и една минути и десет секунди, след това в и двайсет и четири секунди, в и четирийсет и пет секунди. Ноъл не се обаждаше. Тя надникна за милионен път през прозореца, но разбира се, Ноъл не се изкачваше по стъпалата към верандата. Ариа беше обиколила с колата си Роузууд и Холис, сякаш той щеше да се разхожда спокойно по Ланкастър авеню или по Грейт Лоун в Холис, сякаш няма никакви грижи.

Той сега е с Али, помисли си тя. Но нещо в нея продължаваше да се бори срещу тази мисъл. Ноъл я обичаше. Тя го чувстваше. И когато предишната вечер той беше казал, че е обичал Али, гласът му беше прозвучал объркано. Ноъл се беше вкопчил в нещо, което не съществуваше, също както Емили. Не й беше помагал. Не й беше съюзник. Това беше грешка.

Но той си беше признал, помисли си тя. Беше лъгал, мамил и убивал заради нея. Фактите са си факти.

Тя вдигна преспапието във формата на исландско конче, което лежеше на ръба на масата и се накани да го метне по телевизора, но в този миг нещо привлече погледа й. Множество измами във връзка с кражбата на картина, гласеше заглавието.

За неин ужас на екрана се появи Звездна нощ.