Съкрушени

— Затова се обадих на полицаите да дойдат с нас. И преди да изпаднеш в истерия, Ариа, знай, че трябваше да го направя. Нещата стигнаха твърде далеч. Ако Али е там и я хванем, полицията трябва да присъства. Да се срещнем след десет минути.

— Добре — прошепна Ариа и прекъсна разговора. Няколко мига остана неподвижна в смълчаната си къща, загледана в прашинките, които се въртяха във въздуха. През последните няколко минути се бяха случили твърде много неща. Тя знаеше, че трябва да се срещнете Хана… ами ако Али беше там и Ноъл беше с нея? Полицията щеше ли да арестува и него?

Но нали Ариа искаше точно това. Той я беше лъгал повече от година. Никога не я беше обичал. Нали?

Тя грабна ключовете си от кукичката в коридора; огромна тежест притискаше гърдите й. Ариа просто не можеше да го мрази, дори след всичко, което се беше случило. Можеше само да се надява, че каквото и да се случеше, то щеше да премине така, както се маха лейкопласт — бързо и безболезнено.

Докато шофираше, Ариа изключи радиото и леко свали прозореца. Погледът й се стрелкаше от едната страна на пътя към другата, надявайки се — опасявайки се — че може да зърне Ноъл. Най-накрая сви в паркинга на „Роузууд дей“. Там имаше само няколко коли; футболният отбор имаше неделна тренировка. Ариа забеляза приуса на Хана и тръгна към него. Волвото на Емили и мерцедеса на Спенсър също бяха тук. Спенсър и Емили носеха тениски и маратонки, а Хана беше облечена с розова престилка и чехли от клиниката. По всичко си личеше, че полицаите все още не бяха пристигнали.

— Ето я бележката. — Щом Ариа стигна до момичетата, Хана й подаде едно листче.

Ариа го погледна и веднага разпозна дребните, закръглени букви. Почеркът беше същият като в изпълненото с омраза писмо, което Али беше пъхнала под вратата на спалнята им в Поконос, точно преди да драсне клечката кибрит. Отговорът, който търсиш, се намира в склада на „Роузууд дей“… Върви там ВЕДНАГА… преди да е станало твърде късно.

— Господи — прошепна Ариа. — Тя сигурно знае, че ще разпознаем почерка й. И сега просто ще влезем вътре и ще направим точно каквото иска?

— Все пак трябва да проверим, не мислиш ли? — попита Хана. — Полицията ще пристигне всеки момент.

Спенсър отново погледна към бележката.

— И все пак как получи това?

— От една пациентка, с която се запознах в клиниката. — Хана се спря за момент, поглеждайки над хълма. Разнесе се вой на сирени. На хълма се появи полицейска кола. Стомахът на Ариа се сви.

Хана се обърна към момичетата и им разказа за трупа, който полицаите бяха открили зад болницата.

— На гривната й пишело Кайла Кенеди — прошепна бързо тя. — Мисля, че Али я е убила и после се е представила за нея. Момичето, с което се запознах, беше цялото увито в бинтове.

Спенсър се облегна на колата на Хана.

— Това ми звучи точно като нещо, което Али би направила. Кой друг би убил жертва на изгаряне, за да си размени мястото с нея?

Хана кимна с измъчено изражение на лицето.

— Леглото на Кайла се намираше точно пред стаята на Греъм. И докато той се гърчеше, Кайла ме изпрати в погрешната посока, за да търся сестра. Когато се върнах, той беше мъртъв.

— Значи тя го е наглеждала, за да е сигурна, че няма да каже нищо? — прошепна Ариа.

— Не мога да повярвам, че не я заподозрях по-рано. Мислех си, че ще усетя Али от километри — каза Хана, преглъщайки сълзите си. — Кайла беше толкова… готина. Сега се чувствам като идиотка… отново.

— Щом цялата е била в бинтове — каза Спенсър, — сигурно е било много лесно да заблуди всички.

Внезапно Ариа се сети нещо.

— Знаете ли, мацки, ако Али наистина е била в клиниката…

— … това обяснява защо и Ноъл е бил там — завърши Емили вместо нея.

В този миг полицейската кола спря на паркинга и Ариа смътно разпозна двете ченгета от съдебния процес срещу Али. На значките им пишеше Коутс и Харисън.

— Хана Мерин — каза намръщено Харисън, по-високият полицай с широко лице, плосък нос и дълги мигли над зелените очи. — Казахте, че сте получили заплашително писмо?

— Да. — С треперещи ръце Хана им подаде бележката.

Коутс и Харисън я прочетоха и се намръщиха.

— Доказателството, от което се нуждаеш? — повтори Коутс, който беше по-нисък и сух, и имаше изпъкнала адамова ябълка. — За какво става въпрос?

— После ще ви обясним всичко, обещаваме — каза Хана и се запъти към игрището. — Просто трябва да проверим какво има тук. Твърде сме уплашени, за да го направим сами.

Ченгетата свиха рамене и тръгнаха пред тях към склада; уоки-токитата им пропращяваха от време на време. Ариа погледна обезпокоено към Хана. Беше ли добра идея да замесват полицията? Ами ако Али ги наблюдаваше от далечината? Ами ако беше заложила бомба в склада — и я взривеше, щом зърнеше полицаите?

Внезапно телефонът й се обади. В гърдите й припламна надежда, последвана от страх. Ами ако се обаждаше Ноъл? Ами ако не се обаждаше Ноъл?

След това погледна към екрана. Подателят беше объркана смесица от цифри и букви.