Съкрушени

— Всички трескаво търсеха работната версия на „Звездна нощ“, която беше открадната от едно имение край Рейкявик, Исландия, миналата година — каза репортерът. — Баронеса Бренън, която се грижи за имота, докато барон Бренън се възстановява от продължително боледуване, наскоро застрахова картината за двайсет милиона долара и за щастие застрахователната компания си спестява плащането. Картината беше открита преди около час и ние току-що научихме новината.

Ариа изпусна преспапието в скута си. Устата й пресъхна.

На екрана се появи кадър с неколцина мъже, облечени в полицейски униформи, които влизат в типична рейкявикска къща.

— Въпреки че се появиха слухове, че картината е стигнала до Съединените щати, властите успяха да я проследят до един сутерен в Рейкявик. Баронеса Бренън веднага я разпозна и картината отново е на сигурно място в дома й.

На екрана се появи жена с прошарена коса, облечена в кожено палто, която стоеше пред същото шато, в което беше нахлула Ариа. Момичето се наведе напред, сякаш приближаването до телевизора щеше да й покаже различна картина. Щом е била открита в Исландия, тогава какво се криеше в дрешника й?

Тя изтича на горния етаж, отвори вратата на дрешника и разгъна платното. Звездите на Ван Гог проблеснаха. Спиралите хвърляха тъмни сенки върху ясното небе. Изглеждаше също като картината, която бе видяла по телевизора. След това Ариа грабна албума на Ван Гог, който беше взела от библиотеката, за да го използва при създаването на декора, и го отвори на „Звездна нощ“. Когато започна да ги сравнява, цветовете от картината на Ариа внезапно се оказаха… различни. Спиралите не бяха толкова… завъртени. Следите от четката бяха по-насечени, по-хаотични. Погледната отдалеч, тя изглеждаше съвсем истинска, но отблизо беше доста аматьорска.

Картината беше фалшива. Ариа нямаше да загази заради нея. Фуджи не можеше да я арестува. А след като картината беше открита, Фуджи може би дори вече не я търсеше. А. беше направил всичко това само за да я уплаши.

Какви ли още лъжи им беше внушил?

Ариа слезе по стълбите замаяна, нетърпелива да се обади на останалите и да им съобщи новината. Още нещо от екрана на телевизора привлече погледа й. Тя се обърна към него и гърлото й пресъхна. Това Олаф ли беше?

Лицето на водещия изпълни екрана.

— Картината е била открита сред вещите на възрастна жена, макар тя да не помни как може да се е озовала там. Госпожа Грета Егертсдотир на шейсет и шест годишна възраст, дава стаи под наем и казва, че много от квартирантите се сменят всеки месец, така че е възможно някой от тях да е донесъл картината и да я е оставил в сутерена. Когато й показаха снимката на Олаф Гундерсон, предполагаемият крадец, отмъкнал картината от имението на баронеса Бренън, госпожа Егертсдотир беше почти сигурна, че го познава. Господин Гундерсон се счита за изчезнал след нападение през януари, макар властите да смятат, че нападението е фалшифицирано. Търсенето му продължава, но няма никакви следи, които да водят към възможното му местонахождение.

Ариа седна на дивана. Историята ставаше все по-странна. Значи Олаф е изфалшифицирал нападението си? В това имаше някакъв смисъл — може би той беше осъзнал, че полицията е по петите му и е търсел начин да се измъкне. Може би А. е прочел статията и се е хванал за възможността, без изобщо да е ходил до Исландия и да е крал картината. Това си беше чист късмет за А.… и лош късмет за Ариа.

Телефонът й звънна. Тя изписка и погледна към екрана. Хана.

— Гледа ли новините? — извика тя.

— Не… — От другата страна се чуваха шумове, сякаш Хана шофираше. — Но двете трябва да се видим. Става нещо странно.

— Със сигурност става нещо странно. — Ариа стисна здраво телефона си. — Картината от Исландия е фалшива — което означава, че ченгетата нямат нищо срещу нас. А знаеш ли кое е още по-странно? Олаф не е мъртъв. Той е изфабрикувал нападението си и е подправил картината.

Линията пропука.

— Ха! — възкликна Хана. — Значи според теб А. просто е попаднал на историята, използвал я е и е подправил картината?

— Да. — Ариа погледна през прозореца към къщичката за птици, която майка й беше сковала предишната година. — Това означава, че още сега можем да отидем в полицията, без да се притесняваме, че ще загазим. Дори А. да спомене Ямайка, пак няма да пострадаме толкова, колкото ако картината беше истински Ван Гог. — Тя се прокашля, сякаш нещо я придърпваше в гърдите. — Не че чак толкова ми се ходи в полицията. — Не можеше да понесе мисълта, че полицаите ще тръгнат след Ноъл. Или пък можеше. Не беше сигурна.

— Всъщност според мен А. продължава да ни води за носа. Получих странна бележка в клиниката, че има някаква важна улика, която ще ни отърве от всичко. Мисля, че Али я е написала.

— Какво? — Кожата на Ариа настръхна. — Как?

— Ще ти обясня всичко, когато се срещнем. Да се видим край склада в „Роузууд дей“. Може би тя е там.

Ариа хвана дръжката на вратата.

— О, господи. Ами ако е капан?