Съкрушени

Коленете й омекнаха.

— О, господи — прошепна тя, вдигайки поглед от екрана. Ченгетата се намираха на няколко метра пред тях. Тя даде знак на приятелките си.

Спенсър, Емили и Хана изтичаха при нея и погледнаха към съобщението.

Вие, кучки, се смятате за много умни, вземате си нови телефони, опитвате се да се скриете от мен.

След това пропищяха телефоните на всички. Този път се зареди снимка. Когато Ариа я отвори, тя изпищя. Снимката беше на списъка със заподозрени, който бяха направили в паник-стаята. Всички имена бяха задраскани, с изключение на Ноъловото.

Лицето на Спенсър пребледня.

— Как се е сдобил А. със списъка? — изписка тя, поглеждайки към снимката в телефона си.

Ченгетата се обърнаха и я погледнаха.

— Наред ли е всичко? — попита Коутс.

Но никое от момичетата не можа да му отговори. Появи се ново съобщение. После още едно и още едно. Посланието беше толкова дълго, че трябваше да бъде изпратено на няколко пъти.

Най-хубавата част беше, когато отидохте в онази паник-стая и започнахте да ми се правите на Джеймс Бонд, за да разберете кой съм. Но знаете ли какво, кучки? Винаги съм на крачка пред вас. Знаех къде сте. Знам къде отивате. Аз поръчвам музиката, не вие — и то по начин, който дори не можете да си представите. Но не се тревожете — скоро ще разберете. Просто отворете склада.

А.

Когато прочете съобщението, Хана надигна глава.

— Просто отворете склада?

— Мацки, това определено е капан. — Ръцете на Спенсър трепереха.

— Може би е опасно да сме тук — прошепна Емили.

— Момичета? — Харисън застана до тях, опрял ръце на хълбоците си. — Какво става?

Ариа се накани да отговори, но в този момент впери поглед в склада. За неин ужас един от футболистите тичаше към него. Ръката му се протегна към дръжката.

— Чакай! — Ариа се затича към него. — Не го отваряй! — В главата й се въртяха всякакви предположения за онова, което се намира вътре. Експлозиви. Диви зверове. Самата Али.

— Не го отваряй! — изкрещя отново Ариа. Спенсър, Емили, Хана и двамата полицаи я последваха, като също започнаха да викат на момчето.

Но беше твърде късно — той натисна дръжката. Вратата на склада се отвори със скърцане и застърга във висотата трева.

Коутс бутна момчето настрани и се опита отново да я затвори, но изведнъж се спря и лицето му пребледня.

— Мамка му! — прошепна той.

Ариа надникна вътре. В първия момент единственото, което можа да види, беше тъмнина. След това започнаха да се появяват различни фигури: топки, стикове, дюшеци, препятствия, мрежи за врата. Когато видя предмета върху стола в дъното на помещението, тя си помисли, че това е просто поредният спортен уред — боксова круша, може би, или нещо подобно.

След това се появи една ръка. Два крака. Глава, отпусната върху гърдите. Ариа пристъпи напред, досещайки се за части от секундата преди да види лицето кой може да е това. Тя се отпусна на колене и проплака. Хана ахна. Спенсър изпищя. Емили отстъпи няколко крачки назад със застинало от ужас лице. Футболистът се обърна и се хвърли на тревата. Коутс и Харисън прогониха останалите играчи.

— Това да не е…? — проплака Спенсър.

За щастие не успя да произнесе името му. Ариа гледаше към главата на Ноъл. Той все още беше облечен в смокинг, ръцете му бяха завързани зад гърба, а глезените — за краката на стола. Устата му беше залепена с голяма лента. Кожата му бледнееше зловещо, а на бузите му имаше големи рани, сякаш го бяха шибали с камшик.

В главата й като че ли биеха огромни камбани. Това не можеше да се случва. Това не можеше да се случва.

— Трябва ми линейка! — изкрещя Хана в телефона си. — Направете нещо!

Спенсър се приближи до Коутс, който крещеше нещо по уоки-токито си. Но Ариа едва долавяше гласовете им. Тя лежеше на напукания под на склада, неспособна да помръдне и да се приближи до Ноъл, ужасена от мисълта, че може да е мъртъв. В този момент единственото, което виждаше, бяха лъскавите обувки на краката му. Тя беше с него, когато той си ги беше купил. Изпробва няколко чифта в магазина, също като някое момиче. Стилната мацка заслужава стилен кавалер, й беше казал той е намигване.

Телефонът й изписука. Незнайно как тя успя да се надигне и да седне, за да погледне към екрана му зад нея приятелките й сновяха наоколо, опитвайки се да възприемат онова, което виждат. Но техните телефони също зазвъняха и всяка се спря, за да прочете ужасното съобщение.