Следотърсачът

Но договорът с бижутера щеше да е достатъчен за Бъчваря, за да даде на Риг в аванс каквато и да било сума на ръка, която той с основание би могъл да поиска – може би два лъча. Щеше да е твърде много да поиска от банкер от град О един разсип, а и къде ли щеше да го похарчи? Остатъкът от стойността щеше да бъде вписан в кредитно писмо, което Риг щеше да отнесе на банкерите в Ареса Сесамо. Следвайки принципите на Бащата, той възнамеряваше да раздели средствата си между няколко почтени банки, а после да назначи няколко посредници, които да купуват и управляват земи и предприятия от негово име.

Беше научил всичко това под формата на поредица от интелектуални задачи. Мисълта да го осъществи реално, с реална загуба за себе си, ако не се справи добре или някой го измами, го плашеше. „Така ли ще прекарам живота си? В грижи покрай управители и банкери, да ги наглеждам, за да действат те сравнително почтено, и ще решавам бъдещето на други хора според моите прищевки – какво да купя и кога да продам? Аз обичам гората, а не стаи като бърлогата на господин Бъчваря, колкото и светла да е тя с всичките тези прозорци.

След като изготвиха всички преписи и всички преписи бяха подписани, документите – сгънати, а светлосиният камък – поставен в кутийка, господин Бъчваря направо сияеше. Риг подозираше, че при късмет този камък щеше да утрои (поне!) активите на банката му. Повечето средства щяха скоро да бъдат прехвърлени в банки в Ареса Сесамо, но всяка ръка, докоснала парите от камъка, щеше да изкара добра печалба, а господин Бъчваря щеше да се издигне в очите на всички от занаята в О, защото историята щеше да се разчуе. Самият Бъчвар щеше да се погрижи за това, а бижутерите щяха да са му свидетели.

– Не искам да ви припирам да си тръгвате – рече господин Бъчваря, – но трябва да изляза, за да получа залозите на бижутерите, а за тази цел ще затворя банката и ще взема моя страж, Бек Пивоваря, да ме придружава по улиците.

– Това необичайно ли е? – попита вечно предпазливият Самун. – Дали няма да е знак за хората, че у теб имаш нещо, достойно за открадване?

– Благоразумно е, че питаш – отвърна господин Бъчваря. – Но аз винаги го вземам със себе си, когато излизам през деня, и всички знаят, че не нося пари у себе си, когато си тръгвам от банката вечер или идвам сутрин. Ще е достатъчно сигурно, поне докато някой бижутер не се раздрънка.

И лицето на Бъчваря се поизчерви, защото „раздрънка“ не беше дума, която човек с неговото достойнство е редно да употребява. „Е, няма значение, господин Бъчвар – помисли си Риг. – Всички тук сме позьори“.

След час те вече бяха настанени в няколко просторни стаи в първата странноприемница, препоръчана им от Бъчваря.

– Няма ли да проверим другите две? – попита Умбо.

– Тази я бива, пък и имам нужда от баня – отвърна Самуна, а Риг само се усмихна. Скоро Умбо щеше да разбере каква голяма част от онова, което говореше и вършеше Риг, беше само показно, и каква част – истинско.

– Ти къде си се научил да говориш така? – попита Самуна, когато се разположиха в стаите и прислужникът си тръгна. – И с мен и Подмокрената говореше надуто, ама не може да се мери с това как приказваше с господин Бъчваря!

– Стори ми се, че той ще си подмокри гащите! – измърмори Умбо.

– На теб би ли ти въздействало? – попита Риг. – Или на нея?

– На мен – никак, а на нея още по-малко.

– Затова с вас говорех като момче, доста образовано, но което все пак е израсло в малко градче по горното течение на реката. Баща ми винаги казваше: „Ако говориш като човек, който е свикнал да му се подчиняват, хората ще ти се подчиняват. Но ако говориш като човек, който се бои, че няма да му се подчинят, те ще те презират“.

– Какво още казваше той? – попита Умбо. – Мен на това не ме е учил.

– Ще ми се освен всичко онова, което ми е казал, да ми беше намекнал и откъде е намерил толкова ценен камък.

– Цели деветнайсет – допълни Самуна. – Мисля, че в чатала си носиш почти цялото богатство на Света, ограден от Стената.

После се разсмя.

– Но то на всички младежи им се струва така, нали!

Три къпания и една вечеря по-късно всички те дремеха на меки легла в самостоятелни спални, когато на вратата на апартамента тихо се почука. Самуна стана и отвори. Риг предположи, че е пратеник от банкера, но не беше. Беше самият банкер. Самуна го въведе в салона и скоро те чуха разказа му.