Следотърсачът

Единствените столове бяха табуретките около масата. А те бяха ниски почти колкото столчетата за доене и щом седнаха, дори и Самуна изглеждаше малко нелепо, като дете, седнало на масата на възрастните. Умбо не беше висок за четиринайсетгодишен и изглеждаше още по-глупаво. За да бъде ефектът пълен, му липсваше само биберон. Риг забеляза това и не седна. Веднага бе разпознал нещо, за което го бе предупреждавал Бащата – че хората, ревниви към властта си, които се боят да не я загубят, ще използват подобни трикове, за да властват над другите.

„Но ако откажеш да позволиш на такъв човек да ти прилага подобни трикове, той ще се уплаши от теб. Ако това желаеш, откажи да се подчиниш. Но ако искаш да го заблудиш, че си благодушен, подчини се с радост и затаи съпротивата в душата си“. В този случай Риг реши да не се подчини, защото знаеше, че внася голямо богатство в банката, а не иска заеми. Банкерът трябваше да се докаже пред Риг, а не обратното – така знаеше Риг, че трябва да протече разговорът. Осъзнаваше също, и не за първи път, че по време на онези обиколки из гората Бащата го бе подготвял за моменти като този. „Живеех в гората сред зверовете, оплискан до лактите в кръв, и дръжката на ножа за дране се бе изтъркала така, че да приляга в мазолестата ми длан, но образованието ми беше дадено за стаи като тази“.

Щом звуците от придърпване и местене на табуретките утихнаха, господин Бъчваря се обърна и примигна в мига, щом забеляза, че Риг е останал прав в края на масата, а торбата му стои на нея, отворена.

Момчето спокойно го погледна в очите и се опита да задържи същия непоколебим, безстрастен поглед, който бе упражнило върху стража долу. И докато го гледаше, забеляза и пътеката, която бе следвал господин Бъчваря досега. Той беше сновал меж-

ду масата и лавиците с книги – половин дузина малки пътешествия. И Риг разбра, че когато са обявили пристигането им, докато са чакали пред вратата, господин Бъчваря е търчал насам-натам и е разчиствал всичко от масата. Стойката му до прозореца беше само поза. Той наистина смяташе идването на Самуна за доста важно и се беше постарал да внуши впечатлението за тежест и липса на особен интерес, което означаваше, че работата, по която те идваха при него, му беше нужна.

– Господин Бъчварю – рече Риг, въпреки че Самуна се готвеше да заговори и го изгледа сърдито, щом го изпревари. – Сдобих се с наследство от починалия ми баща. Възнамерявах да го отнеса в Ареса Сесамо, където имам роднини, с които никога не съм се срещал. Той ми даде препоръчително писмо до банкерите там, но намирам за неудобно да продължа пътуването си, без да обърна малка част от него в пари за харчене. Затова желая да обмислите продажбата на един конкретен предмет, да ми изплатите малка част от стойността му в монети и да ме снабдите с кредитно писмо, което да бъде конвертируемо при пристигането ми в Ареса Сесамо. Предполагам, че имате отношения с поне една банка в Ареса Сесамо?

Раздразнението на Самуна се бе превърнало в нещо, подобно на благоговение. Е, не беше ли карал Бащата Риг да се упражнява в реторика? „Кажи същото нещо, но сега го кажи на някого, когото обичаш и комуто си много задължен“. „А сега го кажи на някого, който си мисли, че има власт над теб, но ти искаш да го сплашиш“. „Кажи го на някого от по-висока класа от онази, на която привидно желаеш да принадлежиш“. „Кажи го сега така, че да дадеш на някого да разбере, че е от по-низша класа“. Всичко това се струваше на Риг игра, но той бе овладял всички тези трикове на реториката, преди да навърши десет години, и се справяше толкова добре, че Баща му се смееше възхитено на някои от казаните от него неща. Бе използвал доста тези умения пред чифликчии, кръчмари и други пътници, спускащи се надолу по Северния път, и се бе оправил доста ловко със Самуна и Подмокрената, но във всички тези случаи това му служеше, за да изглежда точно какъвто си беше – безобидно момче, което се нуждае от помощ.

Ала сега Самуна и Умбо го виждаха в друг образ – на момче, напълно осъзнаващо собствената си стойност, обърнало се към мъж, от когото очаква услуга, за която няма да плати и грош повече от цената º.

– Да, да – отвърна господин Бъчваря след известно колебание. – В добри отношения съм с двама аресидски банкери и при всеки от тях моето кредитно писмо ще бъде добре прието.

– С какво шконто? – попита Риг, защото Бащата се бе погрижил да го научи, че кредитните писма можеха да бъдат приети, но с шконто, достигащо понякога цели деветдесет процента, докато средствата бъдат прехвърлени и потвърдени.

– Без шконто, уверявам ви! – рече малко стреснато господин Бъчваря, а причината за изчервяването му се изясни, когато бе принуден да додаде: – Поне в едната от тях, къщата на „Рудудори и синове“.

– А другата, която налага шконто на писмото ви?

Бъчваря се позачерви.

– Има ли значение?