Следотърсачът

– Значи ще излапаш някоя мазна мръвка и ще влезеш при господин Бъчваря с оплескани с мазнина ръце, ръкави и предница? И той да ни изхвърли като хора, които си нямат къща да ядат в нея, и маса да седнат на нея, и салфетка, с която да се обършат.

– Но ние нямаме нито едно от тези неща – уточни Умбо.

– Точно затова. А и имаме намерение да се сдобием с тях, затова в банката ще сме гладни и жадни, но няма да приличаме на бедни привици.

– Ние сме бедни привици – смънка Умбо, но Самуна си замълча. А Риг се замисли. Умбо е беден привик, въпреки че във Водопаден брод баща му беше толкова заможен, колкото и всички останали, и семейството му никога не беше гладно, както и всички останали. В гладни времена те си деляха храната – знаеха, че всички, всеки мъж или жена се труди здраво, ако може, и всички се грижеха възрастните вдовици и стари моми да не гладуват и да не замръзват през зимата. Но храна, продавана от търговци на улицата, никой не беше вкусвал, защото такива нямаше. Само Нокс готвеше за чужди хора и трябваше да дойдеш по обедно или вечерно време, за да си хапнеш. Тя никога не изнасяше храната на пътя и не викаше на глас името на блюдото. Странно как, само защото беше на друго място, едно момче, което винаги бе имало достатъчно и не се бе нуждаело от нищо, можеше да стане бедно и да му се налага да ходи гладно от страх, че някой ще забележи бедността му.

А пък и Самуна. В Площадката на Подмокрената беше преуспял и се подиграваше весело на привиците, както и всички останали. Но тук, в О, толкова надолу по течението на реката, и той беше привик, макар и да умееше по-добре да го прикрива, защото доста повече бе обиколил света. „Аз единствен тук не съм бедняк, или поне може би няма да се окажа беден. Въпреки че идвам от най-горното течение на реката и съм живял над водопада почти цял живот и сме скитали сами с Баща ми вдън горите, където почти няма следи от хора сред дърветата и животните. Но заради деветнайсетте камъка в кесийка, окачена на връзката около кръста ми, скоро може и да съм богат в сравнение с тях. Ала въпреки това те са мои приятели и спътници, единствените приятели, които имам. И ако преуспея, те също ще преуспеят. Парите може и да са мои, но ползата ще е за всички нас. Самуна ще се прибере у дома с хубава печалба за любезната си услуга. Умбо може да остане с мен или да се върне нагоре по реката, ако иска, но вече с хубави дрехи и достатъчно пари, за да го закарат с лодка дотам, докъдето стигат прътите и веслата. Нека се прибере у дома и стане най-богатият младеж във Водопаден брод, да видим дали ще го отбягва баща му. Не, Тегай обущаря ще го въведе в къщата си и ще настани сина си на старото му място на масата“.

Хората говорят за магии и чудеса, извършени от светците, и ако бяха видели какво направиха заедно Риг и Умбо – да извадят от въздуха хубав нож със скъпоценни инкрустации, щяха да сметнат и тях самите за магове или светци. Но нито едно от тези чудеса не е толкова могъщо и полезно, колкото внезапния приток на пари в джоба на човека. Тогава преображението е като преход от дъжд към слънце, което не бе по силите на нито един зъл маг или щедър светец освен в най-глупавите стари предания.

Предпазливостта на Самуна им се стори много по-разумна, когато стигнаха при сградата от сив камък с големия часовник високо на стената. Дойдоха тъкмо когато той биеше силно и се чуваше по цялото протежение на съседните улици. А на вратата един мъж, облечен изцяло в сиво, с къс меч на колана и тояга в ръка, ги спря и ги огледа от горе до долу. Самуна вече много пъти ги бе предупредил да си мълчат и да не казват нищо, затова Риг просто огледа стража с искрен интерес и не показа нито уплаха, нито каквото и да било, с надеждата, че ще може да се сдържи. Само широко отворени очи, вторачени в мъжа. Дали той успяваше да разчете ужаса и надеждата в погледа му, Риг не можеше да разбере. Но днес поне не ломотеше и не си показваше скъпоценностите наляво и надясно, както бе изсипал парите върху тезгяха на Самуна от едните страх и глупост.

Мъжът се загледа особено продължително в Риг – може би се опитваше да пречупи твърдия му поглед. Но Риг се бе упражнявал с Бащата и колкото повече мъжът се опитваше да го пречупи с поглед, толкова по-спокоен ставаше Риг и толкова по-непоколебим – погледът му. Докато онзи не извърна очи.

После Самуна му заговори:

– Виждам, че можете да разпознаете качеството, колкото и изморен да е пътникът. Ние с това момче придружавахме младия господар, за да осигурим благополучното му пристигане тук, в банката на господин Бъчваря. Но господин Бъчваря и преди си е имал работа с мен. Сега аз съм Самуна от Площадката на Подмокрената, но някога бях старши сержант в Народната армия и имам сметки тук – и кредитна, и дебитна.

– Тогава нека момчетата останат навън – рече стражът.

– Не идвам тук по своя работа, а по работа на младия господар, и ще влезем и тримата.