Следотърсачът

– Имам намерение да отнеса писмото първо в банката, която ви налага шконто, да пренебрегна шконтото им и да се обърна към „Рудудори“. Можете да бъдете уверен, че те ще съжаляват за загубата и за в бъдеще няма да ви налагат шконто.

– Много сте... щедър.

Но Бъчваря като че все още хранеше съмнения.

– Ако ми услужите добре, и аз ще ви услужа добре – рече Риг. – Най-доброто наследство, което моят баща ми остави, бяха неговите принципи за честна търговия. Той ме научи, че е по-добре да се сприятелиш с един човек чрез честна сделка, отколкото да постигнеш временна печалба и да загубиш доверието му. Старши сержант Самуна ме уверява, че и вие извършвате сделките си по същия начин, и точно затова се отбих в О, за да се обърна към вас, ако сте заинтересован да ми окажете услугата, която ви искам.

Разбира се, Самуна не му беше казвал нищо подобно и това сигурно не беше вярно, въпреки че можеше и да е. Но Бащата го беше учил и на това: „Дръж се с човека така, все едно има отлична репутация, която трябва да пази, и той обикновено ще положи усилие, за да я заслужи“.

– Другата къща е „Дълговоден и Дълговоден“ – съобщи Бъчваря.

Риг кимна сериозно.

– Време е и аз да ви покажа предмета, който бих искал да продадете за мен. Моля, обърнете се с гръб към мен, господине.

Самуна се опули и понечи да каже нещо, но после размисли. Риг чудесно знаеше, че на негово място кръчмарят би се обърнал с гръб, за да извади кесията със скъпоценните камъни от панталоните си. Риг да иска от господин Бъчваря да се обърне с гръб си беше направо възмутително – освен, разбира се, ако не беше млад благородник, свикнал другите да му оказват уважение, а не обратното.

Господин Бъчваря отново се поколеба, а после му обърна гръб и пак се загледа през прозореца, преструвайки се на човек, който просто е сметнал случая за подходящ да разгледа птиците, подхвръкващи насам-натам от гнездата под стрехите на отсрещната сграда. Риг бръкна в панталоните си, извади кесийката, разтвори я широко и огледа скъпоценните камъни – чудеше се кой ли да предложи. Накрая избра светлосиния с форма на капка, който се бе скрил в шева на панталоните му в Площадката на Подмокрената, защото единствено това го отличаваше от другите, откакто ги притежаваше. Извади го, затегна кесията, пъхна я обратно в панталоните си и заобиколи масата.

– Ето, господине – рече той. – Да го огледаме на светлината от прозореца.

Беше проява на благоволение за човек с положението, каквото се преструваше, че има, да заобиколи сам масата, за да покаже камъка на Бъчваря. Така само миг след като бе принизил по-възрастния, Риг на свой ред го накара да се почувства уважаван, а може би дори симпатичен на този богат млад чужденец. Момчето постави камъка на масата, далече от ръба.

– Разбирам, че вие не сте бижутер, господине, и че оценката ви на този камък непременно ще зависи от онова, което ще ви кажат консултантите. Но съм убеден, че имате достатъчно опит с всички форми на допълнителната гаранция, за да знаете какво е пред очите ви.

„Защото аз със сигурност нямам“ – додаде той наум, ала не го произнесе.

Преди господин Бъчваря да успее да се настани на стола си, Риг сръчно приплъзна камъка обратно.

– Нека облегалката на стола не затулва светлината – обясни той.

Вследствие на това Бъчваря бе принуден да седне на една табуретка отстрани, за да огледа камъка на светлината, а Риг се настани на стола. По този начин стратегията на банкера да държи посетителите си в по-ниско, умолително положение бе обърната наопаки. Докато той оглеждаше камъка, Риг погледна Самуна и Умбо и забеляза, че ханджията едва сдържа усмивката си. Бе разбрал умисъла на Риг и му се възхищаваше. Защото господин Бъчваря беше по-нисък от Самуна и не по-висок от Умбо и на неговата възраст изглеждаше още по-нелепо, настанен на табуретка.

Щом Бъчваря се изправи отново, Риг също стана от стола и го избута обратно на мястото му. Онова, което би могло да бъде възприето за съвсем естествено по време на огледа на светлосиния камък, би се превърнало в наглост, ако Риг бе останал на стола, когато вече нямаше нужда.

Господин Бъчваря се прокашля и се произнесе:

– Ако този камък е такъв, какъвто изглежда, а аз не се и съмнявам в това, както разбирате, то вие оказвате на моята малка финансова къща голяма чест, господине.

– Тази чест е дължима на всички свестни хора от занаята, когато става дума за много поверителен въпрос – отвърна Риг.

– Желаете ли да ви дам предплата за стойността на камъка, докато осъществя продажбата му във ваша полза?

– Аз не залагам камъка, господине – обясни студено Риг. – Убеден съм, че вашата разписка ще е достатъчна, заедно с отчет за вероятната стойност.

По същество подобен документ би им спечелил доверието на най-благородните странноприемници, въпреки че не би имал никаква стойност в обикновените кръчми.

– Да, разбира се, не съм искал да... Мога ли да ви препоръчам странноприемница, където храната и леглото твърде биха ви харесали?

– Можете да ми препоръчате и три – отвърна Риг, – а ние ще ви поменем с добро, докато правим своя избор.