Следотърсачът

Бащата и Риг бяха заложили капани в планините, далеч нагоре по реката над водопада Сташи. Риг слезе по пътеката, която се спускаше по левия бряг на реката, заобикаляше езерото и тръгваше по водораздела към водопада. Водоразделът беше като бент, който заприщваше езерото, разрязан само от отверстието на водопада. Полегатият склон от едната му страна се спускаше към ледените води на езерото. От другата под скалата зейваше пропастта Високата скала, дълбока триста разтега2, на чието дъно бе голямата Гора на Долните води. Плътната скала се простираше трийсет левги източно и четирийсет левги3 западно от реката; единственият практичен начин да свалиш товар или човек надолу по Високата скала беше по десния бряг на водопада. Което означаваше, че Риг, както всеки друг, достатъчно луд, че да си изкарва прехраната с мъкнене на неща надолу от планините, трябваше да прекоси реката, като скача по разпръснатите камъни точно над водопада. Някога тук бе имало мост. Всъщност имаше развалини от няколко моста и Бащата ги бе използвал за проверка на съобразителността на Риг. „Виж как най-старият мост е далеч по-напред от водата и много по-високо върху скалната стена. После скелето на по-новия мост е по-ниско и по-близо, а най-скорошният мост е само три разтега под водопада. Защо според теб те са построени точно там?“ Отговорът на въпроса отне на Риг четири дни, докато те скитаха из планинските земи над езерото и поставяха капани. По това време Риг беше деветгодишен и Баща му още не му бе предал никакви сериозни знания за земята; всъщност това беше началото. Затова Риг още се гордееше, че сам е стигнал до верния отговор.

– Езерото е било по-високо – досети се той най-накрая – и водопадът също е бил по-висок и по-близо до лицето на Високата скала.

– Защо би си представил подобно нещо? – попита Бащата. – Водопадът се намира на много разтези по-назад от лицето на скалата. Кое те кара да мислиш, че един водопад може да се мести от място на място?

– Водата разяжда камъка и го кърти от скалата – отвърна Рик.

– Вода, която разяжда камък – рече Бащата. Но Рик вече знаеше, че е предположил правилно – Бащата го бе потвърдил със своя уж озадачен тон.

– А когато разяде ръба на скалата, цялото езеро над новия ръб се излива – продължи Риг.

– Така всеки път би се изливала много вода – рече Бащата.

– Наводнение – рече Риг. – Точно затова под водопада няма куп камъни, всяко наводнение ги отнася надолу.

– Не забравяй, че когато падат от скалата, големите камъни се разбиват на много по-малки парчета – додаде Бащата. – А камъните, по които минаваме отгоре над водопада, са такива, защото водата вече прояжда отдолу, между камъните, и ги оставя високи и сухи. Но някой ден тя ще подкопае и тях и ще ги отнесе, височината на водопада пак ще спадне, той ще отстъпи по-назад и по-надолу.

Тогава Бащата започна да го учи как земята се променя от климата, времето и растежа на растенията и от всичко останало, което можеше да я оформя.

Когато Ригс бе на единайсет, той сам измисли въпрос:

– Щом вятърът и дъждът, водата и ледът и растежът на растенията могат да сдъвчат камък, защо Високата скала е все така стръмна? Тя би трябвало да се руши като всяка друга планина.

– Защо, според теб? – попита Бащата, без да отговори, типично за него. Но този път Риг вече беше оформил донякъде собствената си теория.

– Защото Високата скала е много по-нова от всички останали планини и хълмове.

– Интересна мисъл. Колко нова е според теб? Преди колко време се е формирала тази скала?

А после, без никаква причина, за която би могъл да се досети, Риг направи връзка и отговори:

– На единайсет хиляди сто деветдесет и девет години.

Бащата прихна.

– Календарът! Мислиш, че нашият календар започва от формирането на Високите скали?

– Защо не? – отвърна Риг. – Защо иначе ще помним, че нашият календар започва от годината 11 191?

– Но помисли си, Риг – продължи Бащата. – Ако календарът започва с катаклизъм, от който би могла да се роди скала, то защо просто не са започнали летоброенето оттогава? Защо сме º сложили цифрата 11 191 и сме започнали обратно броене?

– Не знам – призна си Риг. – Защо?

– Защо, според теб?

– Защото, когато скалите са се формирали... – Риг не възнамеряваше да се отказва от идеята си – ... се е знаело, че 11 191 години по-късно ще се случи друго нещо?

– Е, ние стигнахме Нулевата година, когато ти беше на три. Случи ли се нещо?

– Много неща се случиха – отвърна Риг. – Цяла година случки.

– Но нещо, което си струва да се запомни? Нещо, достойно за изграждането на цяло летоброене около него?

– Това нищо не доказва, Татко, освен че хората, въвели календара, са сгрешили за това колко време ще е нужно, за да се стигне до онова, което са мислели, че ще се случи в Нулевата година. Хората непрекъснато грешат. Това не доказва, че календарът не е започнал с формирането на Високата скала.

– Добре разсъждаваш – установи Бащата. – Но разбира се, неправилно. А защо не си прав?

– Защото нямам достатъчно сведения – отвърна Риг. Това винаги се дължеше на недостига на сведения.