Слепота

Жената на лекаря събра оставените на пода дрехи, панталони, ризи, едно сако, блузи, пуловери, бельо, лепкаво от мръсотия, в тоя случай дори един месец киснене в белина нямаше да успее да му върне чистотата, хвана всичко под ръка, Стойте тук, каза, сега ще се върна. Изнесе дрехите на балкона, както беше сторила с обувките, там на свой ред се съблече, загледана в черния град под тежкото небе. Нито дори някоя бледа светлинка в прозорците, нито дори слабо отражение върху фасадите, онова там не беше град, беше огромно количество катран, който, изстивайки, се беше оформил във вид на сгради, покриви и комини, но всичко беше мъртво, угаснало. Кучето, облизало сълзите, се появи на балкона, беше неспокойно, но сега нямаше сълзи, които да подсуши, цялото отчаяние беше отвътре, очите бяха сухи. Жената на лекаря почувства хлад, сети се за останалите, там, насред стаята, които я чакаха голи, и те не знаеха за какво. Влезе. Бяха се превърнали просто в очертания без пол, неясни петна, сенки, губещи се в сянката. Но не помисли за тях, те се губят в светлината около тях, тъкмо светлината им пречи да виждат. Ще светна нещо, каза, в този момент съм сляпа почти колкото вас, Вече има ли ток, попита кривогледото момченце, Не, ще запаля една лампа за дървено масло, Каква е тая лампа, отново попита момчето, После ще ти покажа. В една от торбите потърси кибрит, отиде в кухнята, знаеше къде е прибрала зехтина, не й трябваше много, от една кърпа за подсушаване на съдове откъсна лента, за да направи фитил, после се върна в хола, където се намираше и лампата, за първи път, откакто я бяха произвели, щеше да послужи за нещо, отначало не изглеждаше, че съдбата й ще е такава, но никой от нас, лампи, кучета или хора, не е наясно от самото начало за какво точно е дошъл на тоя свят. Едно след друго на трите връхчета на лампата се запалиха плахо три малки бляскави бадемчета, които от време на време се удължаваха, докато не започнеше да изглежда, че горната им част ще се изгуби във въздуха, после се свиваха обратно в себе си и ставаха плътни и стабилни като малки камъчета от светлина. Жената на лекаря каза, Сега вече виждам, ще отида да ви донеса чисти дрехи, Но ние сме мръсни, напомни момичето с тъмните очила. И двете с жената на първия ослепял прикриваха с ръце гърдите и слабините си, Не е заради мен, помисли жената на лекаря, а е, защото светлината на лампата ги гледа. После каза, По-добре чисти дрехи върху мръсното тяло, отколкото мръсни дрехи върху чистото тяло. Взе лампата и отиде да прерови чекмеджетата на скриновете и гардеробите, след няколко минути се върна, носеше пижами, престилки, поли, блузи, рокли, панталони, тениски, всичко необходимо, с което да облече прилично седем души, вярно, че не всички бяха еднакви на ръст, но в слабостта си изглеждаха като близнаци. Жената на лекаря им помогна да се облекат, кривогледото момченце обу едни панталонки на лекаря, от тия, дето служат да се ходи с тях на плаж и в полето и които правят от всички ни деца. Сега вече можем да седнем, въздъхна жената на първия ослепял, заведи ни моля те, не знаем къде да отидем.