Слепота

Холът е като всички холове, в средата му има една малка масичка, около нея са разположени канапета, които стигат за всички, на това тук сядат лекарят и жена му, също и възрастният с черната превръзка, на онова момичето с тъмните очила и кривогледото момченце, на другото жената на първия ослепял и първият ослепял. Изтощени са. Момченцето заспа веднага с глава в скута на момичето с тъмните очила, повече не се сети за лампата. Така мина един час, приличаше на щастие, под слабата светлина собствените им мръсни лица изглеждаха умити, очите на онези, които не спяха, блестяха, първият ослепял потърси ръката на жена си и я стисна и по този жест може да се прецени до каква степен покоят на тялото може да допринесе за хармонията на духовете. Тогава жената на лекаря каза, След малко ще хапнем нещо, но първо е редно да се разберем за това, как ще живеем тук, спокойно, няма да повтарям речта на високоговорителя, за спане има достатъчно места, имаме две стаи, които ще са за семействата, а тук могат да спят останалите, всеки на своето канапе, утре ще трябва да отида да потърся храна, тази, с която разполагаме, вече е на привършване, ще е от полза някой от вас да дойде с мен, за да ми помогне в носенето, но също така и за да започнете да научавате пътя за дома, да разпознавате ъглите, утре може да се разболея, или да ослепея, постоянно очаквам това да ми се случи и тогава ще трябва да се науча от вас, нещо друго, за физиологичните ви нужди на балкона има кофа, знам, че е неприятно да се ходи навън след тоя дъжд и на студа, но във всеки случай е по-добре така, отколкото къщата ни да смърди, нека не забравяме какъв беше животът ни, докато бяхме интернирани, слязохме надолу по всички стъпала на недостойното, всички, дори стигнахме до мерзостта, макар и по по-различен начин тук може да се случи същото, там все още имахме извинението за мерзостта на онези отвън, сега не, сега всички сме равни в лицето на доброто и злото, моля ви, не ме питайте кое е добро и кое зло, разбирахме го всеки път, когато ни се налагаше да направим нещо във времето, докато слепотата беше изключение, правилното и грешното са просто различни начини да възприемаме връзката си с останалите, не тази, която имаме със самите себе си, в нея няма на какво да се доверяваме, простете ми за нравоучителната проповед, просто вие не знаете, няма как да го узнаете, какво е да имаш очи в свят на слепи, не съм царица, не, просто съм тази, която се е родила да види ужаса, вие го усещате, но аз го усещам и го виждам, а сега край на речта ми, хайде да ядем. Никой нищо не попита, лекарят каза само, Ако отново имам очи, наистина ще гледам очите на хората, сякаш гледам душата им, Душата ли, попита възрастният с черната превръзка, Или духа, името няма значение, тъкмо тогава, съвсем изненадващо, като имаме предвид, че става дума за човек, който не е учил много, момичето с тъмните очила каза, Вътре в нас има нещо, което няма име, това нещо сме ние.