Слепота

Вечерта, след вечеря, каза на жена си, В кабинета ми се появи един особен случай, може да се касае за психическа слепота или за амавроза, но не е известно такова нещо да се е проявявало някога, Какви са тия болести, попита жена му. Лекарят даде достъпно обяснение за нормалното разбиране, което задоволи любопитството й, после отиде да вземе от библиотеката книгите по специалността си, някои бяха стари, от времето на следването, други бяха съвременни публикации, които още не беше имал време да разучи. Потърси в съдържанието, после методично започна да чете всичко, което намираше за агнозията и амаврозата, с неприятното усещане, че е натрапник в чужда област, не неговата, а мистериозната сфера на неврохирургията, за която имаше съвсем оскъдни познания. Посред нощ остави книгите, в които търсеше информация, разтри уморените си очи и се облегна в стола. Точно в този момент алтернативата му се представи съвсем ясно. Ако ставаше дума за агнозия, пациентът би виждал сега това, което винаги е виждал, тоест не би имало никакво намаляване на остротата на зрението, просто мозъкът би станал неспособен да разпознае стола, там където има стол, с други думи, би продължил да реагира правилно на светлинния стимул, проведен от очния нерв, но за да използваме обикновена терминология, достъпна за не много запознатите хора, би изгубил способността да знае, че е знаел, а още повече пък да го каже. Що се отнася до амаврозата, тук няма никакво съмнение. За да става дума наистина за такъв случай, пациентът трябваше да вижда всичко в черно, то се знае, използвайки условно глагола виждам, когато се касае за абсолютен мрак. Слепият беше заявил категорично, че вижда, пак използвайки условно глагола, плътен бял цвят, гъст, сякаш се е потопил с отворени очи в море от мляко. Бяла амавроза, освен че от етимологична гледна точка е противоречиво, е и неврологично невъзможно, тъй като мозъкът, който тогава не би могъл да възприема образите, формите и цветовете от действителността, също не би могъл, така да се каже, да обвива в бяло, в непрекъсната белота, като бяла боя без нюанси, цветовете, формите и образите, които същата тази действителност би представяла пред нормалното зрение, колкото и трудно да е винаги да се говори ефективно за нормално зрение. Със съвсем ясното съзнание, че се намира във видимо задънена улица, лекарят поклати глава обезкуражен и се огледа. Жена му вече си беше легнала, смътно си спомняше, че в даден момент се беше приближила и го беше целунала по косата, Ще си лягам, трябва да е казала, къщата сега беше тиха, на масата бяха разпилени книгите, Какво ли е това, помисли и внезапно се уплаши, сякаш той самият щеше да ослепее в следващия миг и вече го знаеше. Затаи дъх и зачака. Нищо не се случи. Случи се минута по-късно, когато събираше книгите си, за да ги прибере в библиотеката. Първо разбра, че вече не вижда ръцете си, после разбра, че е сляп.