Слепота

Различно протекоха нещата при очния лекар, не само защото си беше вкъщи, когато го застигна слепотата, но и защото, бидейки лекар, нямаше да се предаде на отчаянието, както правят хората, които се запознават с тялото си само при болка. Дори и в подобна ситуация, тъжен, очакваща го цяла една нощ на тревоги, все пак успя да се сети какво е написал Омир в Илиадата, поема за смърт и страдание, повече от всяка друга, Един лекар сам по себе си струва колкото няколко човека, израз, който не бива да възприемаме като отнасящ се до количеството, а по-скоро до качеството, както съвсем скоро ще стане ясно. Има смелостта да си легне, без да събуди жена си, дори когато тя полусънена, се размърда в леглото, за да го усети по-близо до себе си. Часове наред прекара буден, а малкото време, през което успя да поспи, беше от чисто изтощение. Искаше нощта да не свършва, за да не му се налага да съобщи, на него, чиято работа беше да лекува проблемите на чуждите очи, Сляп съм, ала същевременно искаше час по-скоро да огрее дневната светлина, точно с тези думи си помисли, Дневната светлина, знаейки, че той няма да я види. В действителност един сляп очен лекар не може да служи за много нещо, но тъкмо негова грижа беше да информира санитарните служби, да ги предупреди за онова, което рискуваше да се превърне в национална катастрофа, ни повече, ни по-малко, а именно вид слепота, непозната до момента, с всички данни да е силно заразна, и очевидно проявяваща се без предварителни патологични проявления от психически, инфекциозен или дегенеративен характер, както можа да установи у слепия, потърсил го в кабинета, или както в неговия случай можеше да се потвърди, леко късогледство, лек астигматизъм, всичко беше толкова леко, че беше решил засега да не носи очила. Очи, които бяха престанали да виждат, очи, които бяха съвсем слепи, но същевременно бяха в перфектно състояние, без никакво скорошно или едновремешно увреждане на ретината, придобито или по рождение. Спомни си подробния преглед, който беше направил на слепия, как различните части, достъпни за офталмоскопа, бяха здрави, без признаци на болестни изменения, изключително рядка ситуация за възраст от тридесет и осем години, каквато беше казал мъжът, а дори и за по-малка. Онзи мъж не би трябвало да е сляп, помисли, като за малко забрави, че и той самият е сляп, дотолкова може човек да бъде себеотрицателен и това не е нещо ново, да си припомним думите на Омир, макар и да изглеждат по-различни.

Престори се на заспал, когато жена му стана. Усети как тя го целува по челото, съвсем леко, сякаш не иска да го събуди от привидно дълбокия му сън, вероятно така беше помислила. Горкичкият, легнал си е късно, изучавайки странния случай на слепия човечец. Сам, сякаш постепенно бе сграбчен от гъстия облак, който тежеше върху гърдите му и проникваше през ноздрите му, ослепявайки го отвътре, лекарят изстена и позволи на две сълзи, Дали са бели, помисли, да напълнят очите му и да се изтърколят по слепоочията му от двете страни на лицето, сега разбираше страха на своите пациенти, когато му казваха, Докторе, струва ми се, че губя зрението си. До спалнята долитаха малките домашни шумове, не след дълго жена му щеше да дойде да види дали още спи, вече ставаше време да отиде в болницата. Стана внимателно, пипнешком потърси и облече халата си, влезе в банята, уринира. След това се обърна натам, където знаеше, че е огледалото, този път не се попита, Какво ли е това, не каза, Има хиляди причини човешкият мозък да се затвори, само протегна ръце, за да докосне стъклото, знаеше, че образът му е там и го гледа, образът му го виждаше, но той не виждаше своя образ. Чу как жена му влиза в стаята, О, вече си станал, каза тя, а той отвърна, Да. След това я усети до себе си, Добро утро, любов моя, все още се поздравяваха с ласкави думи след толкова години брак, тогава той каза, сякаш двамата играеха в пиеса и следваше неговата реплика, Мисля, че няма да е много добро, има ми нещо на зрението. Тя обърна внимание само на последната част от изречението, Нека погледна, помоли, огледа очите му внимателно, Не виждам нищо, репликата очевидно беше разменена, не беше от нейната роля, той трябваше да я каже, но просто каза така, Не виждам, и добави, Предполагам, че съм се заразил от вчерашния пациент.