Слепота

С времето и с близостта лекарските съпруги също започват да разбират нещичко от медицина и тази, във всичко съпричастна с мъжа си, беше научила достатъчно, за да знае, че слепотата не се разпространява като зараза и като епидемия, слепотата не се прихваща само от това, че зрящият е погледнал слепеца, слепотата е частен въпрос между човека и очите, с които се е родил. Във всеки случай един лекар има задължението да знае какво казва, затова е следването, и ако този тук, освен че се беше обявил за слепец, открито допуска възможността да се е заразил, коя е тя сега, че да се съмнява, колкото и вече да прилича на лекар. Следователно е разбираемо, че пред неоспоримото доказателство нещастната съпруга реагира като всяка друга съпруга, две вече познаваме, тя прегърна мъжа си, като се показа притеснена по най-естествен начин. Ами сега, какво ще правим, питаше обляна в сълзи, Ще предупредим санитарните служби, министерството, това е най-спешно, ако действително става дума за епидемия, трябва да се вземат мерки, Но епидемия от слепота никога не е имало, изложи убедително този аргумент жената, опитвайки да се хване за него като за последна надежда, Също така не е имало и слепец, който да няма никакви причини да е такъв, а вече сме поне двама. Едва произнесъл последната дума, лицето му се преобрази. Отблъсна жена си почти яростно, а той самият отстъпи назад, Дръпни се, не се приближавай до мен, може да те заразя, после започна да се удря по главата с юмруци, Глупак, глупак, тъп лекар, как не помислих за това, цяла нощ бяхме заедно, трябваше да си остана в кабинета, със заключена врата, но въпреки това, Моля те, не говори така, каквото има да става, ще стане, ела, хайде, ще ти приготвя закуска, Остави ме, остави ме, Няма да те оставя, извика жена му, какво искаш, да ходиш и да се препъваш ли, да се блъскаш в мебелите, докато търсиш телефона, без очи да откриеш в указателя необходимите номера, а аз през това време да присъствам спокойно на спектакъла, криейки се под стъклен похлупак, за да не се заразя. Хвана го здраво под ръка и каза, Хайде, скъпи.

Все още беше рано, когато лекарят приключи, да си представим с какво удоволствие, с кафето и препечената филийка, които жена му настоя да приготви, беше прекалено рано, за да открие на работните места хората, които трябваше да уведоми. Според логиката и заради ефикасността неговото участие трябваше да е директно и възможно най-бързо с някой високопоставен служител на Министерството на здравеопазването, но не след дълго промени мнението си, когато разбра, че да се представи като обикновен лекар, който има важни и спешни сведения, не е достатъчно да убеди средния чиновник, с когото най-накрая, след дълги увещания, телефонистката се съгласи да го свърже. Чиновникът искаше да разбере за какво става дума, преди да го прехвърли към прекия си началник. То се знае, че никой лекар с чувство за отговорност не би съобщил на първия обикновен чиновник, който му се изпречи, за появата на епидемия от слепота, паниката би била незабавна. Чиновникът му казваше, Вие твърдите, че сте лекар, ако искате да ви кажа, че ви вярвам, добре, вярвам ви, но аз си имам нареждания, или ще ми кажете за какво става дума, или няма да придвижа въпроса, Поверително е, Поверителните неща не се казват по телефона, по-добре да дойдете лично, Не мога да изляза от къщи, Искате да кажете, че сте болен, Да, болен съм, каза слепият след известно колебание, В такъв случай трябва да повикате лекар, истински лекар, отвърна чиновникът и очарован от собственото си чувство за хумор, затвори.