Слепота

Малкото храна, с която разполагаха, я дадоха на кривогледото момченце, останалите трябваше да изчакат до новото зареждане. В килера имаше няколко конфитюра, ядки, захар, остатъци от бисквити, няколко сухара, но до тези резерви, както и до други, които щяха да прибавят към тях, щяха да прибегнат само в случай на крайна необходимост, всекидневната храна трябваше да си я изкарат, ако заради лош късмет експедицията се върнеше с празни ръце, тогава да, по две бисквити на всеки, с лъжичка конфитюр, Има от ягоди и от праскови, кой предпочитате, три половинки от орех, чаша вода, докато трае луксът. Жената на първия ослепял каза, че също би искала да отиде с тях за храна, трима не са прекалено много, дори и да са слепи, двама от тях щяха да носят, освен това, ако беше възможно, имайки предвид, че не се намират толкова далече, би искала да разбере в какво състояние е домът й, дали е бил зает, дали от познати, например съседи от сградата, чието семейство внезапно се е увеличило заради надошлите от провинцията роднини, надявали се така да се спасят от епидемията от слепота, нападнала селото, знае се, че в града винаги има по-други средства. Така че излязоха тримата, навлечени във всичко, което беше останало из къщата годно за обличане, тъй като изпраните дрехи трябваше да изчакат хубавото време. Влачени от водата, особено по по-наклонените улици, боклуците се бяха насъбрали на малки купчини, оставяйки чисти големи участъци от паважа. Дано продължи да вали, слънцето в тази ситуация би било най-лошото, което може да се случи, каза жената на лекаря, гнилост и смрад вече си имаме предостатъчно, Усещаме това още повече, понеже сме къпани, каза жената на първия ослепял, а съпругът й се съгласи, въпреки че подозираше, че е настинал от студената баня. Имаше тълпи от слепи по улиците, използваха спокойното време, за да потърсят храна и да удовлетворят физиологическите си нужди, към които малкото изядено и малкото изпито все още ги подканяха. Кучетата душеха навсякъде, ровеха из боклуците, едно от тях носеше в устата си удавен плъх, което беше много рядък случай, който може да бъде обяснен единствено с изключително обилните валежи напоследък, сигурно водата го беше хванала на лошо място, където не е могло да му послужи това, че е толкова добър плувец. Кучето, облизало сълзите, не се смеси с едновремешните си другари от глутницата за лов, неговият избор е направен, но все пак не е животно, което да чака да го нахранят, вече дъвче незнайно какво, тия планини от боклуци крият невъобразими богатства, всичко е въпрос на търсене, разравяне и намиране. Да ровят и намират в паметта си, ще трябва да им се наложи, когато дойде моментът, на първия ослепял и неговата жена, сега когато вече са научили наизуст четирите ъгъла, не на дома, където живеят и който има много повече, а на собствената си улица, четирите ъгъла, които ще трябва да им служат като четирите посоки на компаса, слепите не се интересуват къде е изток и къде запад, север или юг, те искат техните опипващи ръце да им кажат дали са на прав път, някога, когато все още бяха малко, обикновено използваха бели тояжки, звукът от постоянните почуквания по земята и по стените беше нещо като шифър, който разгадаваше и разпознаваше маршрута, но в днешни дни, бидейки слепи всички, подобно бастунче, сред всеобщото потропване, би било напълно ненужно, да не говорим, че потопен в собствената си белота, слепият би могъл дори да се зачуди дали носи нещо в ръката си. Кучетата имат, както знаем, освен онова, което наричаме инстинкт, и други начини да се ориентират, със сигурност бидейки късогледи, не се доверяват на зрението си, но тъй като носът им е доста по-напред от очите, стигат винаги където искат, в този случай, уж на шега, кучето, облизало сълзите, вдигна крак в четирите посоки, вятърът щеше да го отведе до дома, ако някой ден се загубеше. Докато вървяха, жената на лекаря оглеждаше от двете страни на улицата в търсене на магазини за храна, където да може да зареди опразнения килер. Опустошението не беше пълно само защото в старите бакалии все още можеше да се открие някое бобче или някое грахче в склада, тия зърнени храни отнемат много време за готвене, трябва вода, трябва гориво, затова сега не се ползват с голямо уважение. Жената на лекаря не беше особено увлечена от напътствията в поговорките, във всеки случай нещо от тия древни мъдрости трябва да й е останало в паметта и доказателството е, че напълни две от найлоновите торби, които носеха, с боб и грах, Запази каквото не ти трябва, ще намериш каквото е необходимо, й беше казала една баба, в края на краищата водата, в която щеше да ги накисне, можеше да послужи и да ги свари в нея, а онази, която щеше да остане след варенето, щеше да е престанала да е вода, за да стане на бульон. Понякога не само в природата нищо не се губи и все нещо се използва.