Слепота

Комисията реагира бързо и ефикасно. Преди мръкване вече бяха събрали всички слепи, за които имаше сведение, и също така известен брой предполагаеми заразени, поне онези, които имаше възможност да бъдат идентифицирани и открити в бърза операция по издирването им, извършена предимно в семействата и на работните места на засегнатите от загуба на зрението. Първите откарани в празната лудница бяха лекарят и жена му. Имаше войници, които пазеха. Порталът беше отворен колкото да влязат и веднага след това затворен. За парапет служеше едно дебело въже от портала към главния вход на сградата, Движете се малко вдясно, там има въже, хванете се за него и вървете напред до стъпалата, стъпалата са шест, предупреди един сержант. Вътре въжето се разделяше на две, наляво и надясно, сержантът беше се провикнал, Внимание, вашето въже е дясното. Докато влачеше куфара, жената водеше мъжа си към стаята, която се намираше най-близо до входа. Беше разположена надълго, като стара лечебница, с два реда легла, боядисани в сиво, но с отдавна олющена боя. Дюшеците, чаршафите и одеялата бяха в същия цвят. Жената отведе мъжа си в дъното на помещението, накара го да седне на едно от леглата и му каза, Не излизай оттук, ще отида да погледна какво е положението. Имаше още стаи, дълги и тесни коридори, кабинети, които навярно са били лекарски, мръсни клозети, кухня, където още се носеше миризмата на лоша храна, голяма столова с маси с ламаринени плотове, три килии с облечени в дунапрен стени до височина два метра, а нагоре изолирани с корк. Зад сградата имаше запустял двор със зле поддържани дървета, стволовете изглеждаха като обелени. Навсякъде се виждаха боклуци. Жената на лекаря се върна вътре. В един открехнат шкаф намери усмирителни ризи. Когато отново отиде при мъжа си, го попита, Можеш ли да си представиш къде ни доведоха, Не, тя се канеше да добави, В лудница, но той я изпревари, Ти не си сляпа, не мога да позволя да останеш тук, Да, имаш право, не съм сляпа, Ще ги помоля да те отведат у дома, ще им кажа, че си ги излъгала, за да останеш с мен, Няма смисъл, оттам няма да те чуят, а и да те чуят, няма да ти обърнат внимание, Но ти виждаш, Засега, най-вероятно ще ослепея тия дни или след минута, Върви си, моля те, Не настоявай, освен това мога да се обзаложа, че войниците не биха ме оставили дори да стъпя на стъпалата, Не мога да те задължа, Не, мили мой, не можеш, ще остана, за да ти помагам, също и на другите, които ще дойдат, но не им казвай, че виждам, Кои други, Сигурно не мислиш, че ще сме единствените, Това е някаква лудост, Трябва да е така, намираме се в лудница.