Слепота

Останалите слепи пристигнаха накуп. Бяха ги заловили по домовете им, един след друг, първо оня с автомобила, крадеца, който го беше взел, момичето с тъмните очила, кривогледото момче, него не, него го бяха взели от болницата, където го беше отвела майка му. Майката я нямаше, не се беше изхитрила като жената на лекаря да каже, че и тя е сляпа, тя беше една проста женица, неспособна да излъже, дори когато е за нейно добро. Влязоха в помещението с препъване, ръкомахайки във въздуха, тук нямаше въже, което да ги води, трябваше да се научат за сметка на собствените си неволи, момчето плачеше, викаше майка си, момичето с тъмните очила го успокояваше, Идва, идва, му казваше, и тъй като носеше тъмни очила, както можеше да е сляпа, така можеше и да вижда, останалите движеха очи насам-натам, но нищо не виждаха, докато тя, с тези тъмни очила, само защото повтаряше, Идва, идва, сякаш наистина можеше да види как през вратата влиза отчаяната майка. Жената на лекаря приближи устни до ухото на съпруга си и прошепна, Влязоха четирима, една жена, двама мъже и едно момче, Как изглеждат мъжете, попита лекарят тихо. Тя ги описа, а той, Този не го познавам, другият по описанието по всяка вероятност е слепият, който дойде в кабинета ми, Хлапето е кривогледо, а жената е с тъмни очила, изглежда хубава, И двамата бяха при мен. Заради шума, който вдигаха, докато търсеха сигурно място, слепите не чуха размяната на думи, навярно мислеха, че там няма други като тях, а и не бяха загубили зрението си отдавна, та да се развие слухът им повече от нормалното. Най-накрая сякаш бяха стигнали до заключението, че не си струва да рискуват сигурното заради неизвестното, всеки седна на леглото, в което се беше препънал, така да се каже, двамата мъже бяха прекалено близо един до друг, но не го знаеха. Момичето тихо продължаваше да успокоява детето, Не плачи, ще видиш, че майка ти скоро ще дойде. След това настана тишина и тогава жената на лекаря каза така, че да я чуят от дъното на помещението, където беше вратата, Тук сме двама, вие колко сте. Неочакваният глас стресна новодошлите, но двамата мъже продължаваха да мълчат, отговори момичето, Мисля, че сме четирима, аз съм тук с това момче, Кой още, защо останалите не говорят, попита жената на лекаря, И аз съм тук, промърмори един мъжки глас, сякаш му беше трудно да произнесе думите, И аз, на свой ред промърмори ядосано друг мъжки глас. Жената на лекаря си каза, Държат се сякаш се страхуват да се представят. Виждаше, че седят настръхнали, напрегнати, с изопнати вратове, сякаш се опитват да надушат нещо, но, любопитен факт, израженията им бяха еднакви, някаква смесица от страх и заплаха, но страхът на единия нямаше нищо общо със страха на другия, нито пък си приличаше заплашителността, която излъчваха. Какво ли има между тях, помисли.