Слепота

Дали воден от тези думи, или защото не можеше повече да сдържа гнева си, единият от мъжете рязко се изправи, Ей тоя тип е виновен за нашето нещастие, ако имах очи, веднага бих го довършил, извика, сочейки в посоката, където смяташе, че се намира другият. Не сбърка много, но драматичният жест изглеждаше смешен, защото щръкналият му пръст обвинително сочеше към едно невинно нощно шкафче. Успокойте се, каза лекарят, по време на епидемия няма виновни, всички са жертви, Ако не бях проявил толкова доброта и човечност, ако не бях му помогнал да си стигне до дома, все още щях да си имам хубавите очи, Кой сте вие, попита лекарят, но обвинителят не отговори, вече май съжаляваше, задето е проговорил. Тогава се чу гласът на другия мъж, Отведе ме до къщи, наистина, но после се възползва от състоянието ми, за да ми открадне колата, Не е вярно, нищо не съм откраднал, Открадна я и още как, открадна я, Ако някой ти е свил колата, не съм бил аз, отплатата, която получих за добрината си, беше да ослепея, освен това къде са свидетелите, искам да ги видя, Караницата нищо няма да реши, каза жената на лекаря, колата е отвън, а вие сте вътре, по-добре да се помирите, спомнете си, че ще трябва да живеем заедно тук, Кой ли би живял с него, знам си аз, каза първият ослепял, вие правете каквото искате, но аз отивам в друга стая, няма да стоя с един престъпник, който е в състояние да обере слепец, оплаква се той, че бил ослепял заради мен, нека ослепява, поне все още има справедливост на тоя свят. Грабна куфара си и влачейки крака, за да не се спъне, опипвайки със свободната ръка, излезе на пътеката между двете редици с легла, Къде са стаите, попита, но не успя да чуе отговора, ако изобщо някой му отговори, защото внезапно бе връхлетян от ръце и крака едновременно, крадецът на колата изпълняваше, доколкото можеше, заплахата да си отмъсти на виновника за бедите му. Кой отгоре, кой отдолу, се затъркаляха в ограниченото пространство, блъскайки се неведнъж в краката на леглата, докато, отново уплашено, кривогледото момче пак завика и заплака за майка си. Жената на лекаря сграбчи мъжа си под ръка, знаеше, че сама не може да сложи край на разправията, и го поведе по пътеката до мястото, където се биеха задъхано разгневените бойци. Насочи ръцете на мъжа си, тя самата се зае със слепия, когото намери за по-подходящ, и с големи усилия успяха да ги отделят един от друг. Държите се глупаво, скара се лекарят, ако вашата идея е да направите от това място ад, продължавайте, на прав път сте, но си спомнете, че сме оставени сами на себе си, никаква помощ отвън, чухте какво ни казаха, Той ми открадна колата, оплака се първият ослепял, понесъл повече удари от другия, Оставете я сега тая кола, в момента ви е все едно, каза жената на лекаря, вече не сте можели да си служите с нея, когато са ви я откраднали, Да, но си беше моя, а тоя крадец ми я взе, не знам къде я е откарал, Най-вероятно колата ви е на мястото, където този човек е ослепял, Умен сте, докторе, да, няма съмнение, каза крадецът. Първият ослепял направи едно движение, за да се освободи от ръцете, които го държаха, но не приложи голямо усилие, сякаш беше разбрал, че нито възмущението, макар и справедливо, щеше да му върне колата, нито колата щеше да му върне очите. Ала крадецът заплаши, Ако смяташ, че ще ти се размине, дълбоко се лъжеш, откраднах ти колата, да, аз ти я откраднах, но ти ми открадна зрението, я да видим кой от двама ни е по-голям крадец, Престанете, протестираше лекарят, всички тук сме слепи, а не се оплакваме и не обвиняваме никого, Не ми пука за чуждите беди, отвърна крадецът с презрение, Ако искате да отидете в друга стая, каза лекарят на първия ослепял, жена ми ще ви заведе, тя се ориентира по-добре от мен, Промених решението си, предпочитам да остана в тази. Крадецът се присмя, Детенцето се страхува да остане само, да не му се яви там някой таласъм, който познавам, Стига, извика лекарят нетърпеливо, Хей, докторче, изръмжа крадецът, тук всички сме равни, на мен не можеш да ми заповядваш, господинчо, Не заповядвам, само казвам да оставите този човек на мира, Е, да де, да, ама внимавай с мен, че мен не могат да ме поучават, като ми кипне, да, ставам и за приятел като мнозина, ама когато съм враг, съм като малцина. С агресивни жестове и движения крадецът потърси леглото, на което беше седнал, блъсна куфара си отдолу, после обяви, Ще си лягам, съдейки по тона му, сякаш искаше да предупреди, Обърнете се, че ще се събличам. Момичето с тъмните очила каза на кривогледото момче, И ти ще си лягаш, остани до мен, ако имаш нужда от нещо през нощта, ме повикай, Искам да пишкам, помоли детето. Като го чуха, внезапно всички почувстваха, че незабавно трябва да уринират, помислиха си го с тези или с други думи, Ами това сега как ще стане, първият ослепял опипа под леглото, за да провери дали няма там някое гърне, като в същото време се надяваше да няма, защото щеше да го е срам да уринира пред други хора, не можеха да го виждат, много ясно, но звукът от уринирането е недискретен и не може да бъде прикрит, мъжете поне могат да приложат един номер, който не е по силите на жените, в този случай имат повече късмет. Крадецът седна в леглото, сега казваше, По дяволите, къде се пикае тука, Внимавайте с езика, тук има дете, протестира момичето с тъмните очила, Е, да, драга моя, ама или ще намериш някое място, или твоето отроче скоро ще си опикае краката. Жената на лекаря каза, Може би аз ще мога да открия тоалетните, спомням се, че усетих там миризмата, Аз ще дойда с вас, каза момичето с тъмните очила, държейки вече за ръка детето, Мисля, че ще е най-добре да отидем всички, отбеляза лекарят, така ще научим пътя за когато ни потрябва, Много добре те разбирам, помисли крадецът на колата, но не се осмели да го произнесе на висок глас, не ти се иска всеки път, като ми се допикае, твоята женичка да трябва да ме води. Мисълта, за секунда усетена тайно, предизвика у него слаба ерекция, което го изненада, сякаш фактът, че е ослепял, трябваше да има като последствие и загубата или намаляването на сексуалните желания, Добре, помисли, в края на краищата не всичко е загубено, сред умрели и ранени все някой ще се измъкне, и абстрахирайки се от разговора, започна да си фантазира. Не му оставиха време, лекарят вече казваше, Да се строим в колона, жена ми ще върви напред, всеки ще постави ръка върху рамото на предния, така няма опасност да се загубим. Първият ослепял каза, Аз с тоя няма да вървя, очевидно имаше предвид оня, който го беше обрал.