Слепота

Дали защото се търсеха, или защото се отбягваха, едва успяваха да се движат по тясната пътека, още повече че жената на лекаря трябваше да се държи така, сякаш също е сляпа. Накрая се наредиха в колона, зад жената на лекаря вървеше момичето с тъмните очила, то водеше кривогледото момче за ръка, зад нея беше крадецът по гащи и потник, след това беше лекарят и накрая, засега предпазен от агресия, първият ослепял. Напредваха съвсем бавно, сякаш никой не се доверяваше на оня, който ги води, със свободната ръка опипваха въздуха, търсейки по пътя нещо твърдо, стена, каса на врата. Застанал зад момичето с тъмните очила, крадецът, стимулиран от парфюма, който се излъчваше от нея, и от спомена за скорошната ерекция, реши да използва ръцете си по-успешно, с едната я галеше по врата под косата, с другата направо безцеремонно заопипва гърдите й. Тя се отърси, за да се освободи от безочието, но той здраво я беше сграбчил. Тогава момичето силно ритна назад с единия си крак, беше като къч. Токчето на обувката, тънко като острие, се заби в голата плът на бедрото на крадеца, който изкрещя от изненада и болка. Какво става, попита жената на лекаря, поглеждайки назад, Спънах се, каза момичето с тъмните очила, май нараних човека зад мен. Кръвта вече започваше да се показва измежду пръстите на крадеца, който сред стонове и псувни се опитваше да заличи следите от агресията, Ранен съм, тая тук не вижда къде си слага краката, А вие не виждате къде си слагате ръцете, отвърна сухо момичето. Жената на лекаря разбра какво е станало и първо се усмихна, но веднага видя, че раната изглежда зле, кръвта се стичаше по крака на бедния дявол, а там не разполагаха с кислородна вода, нито с антисептик, нито с лепенки, нито с превръзки, никакъв дезинфектант, нищо. Колоната се беше развалила, лекарят попита, Къде сте ранен, Тук, Къде тук, В крака, не виждате ли, тая ме прониза с токчето си, Спънах се, нямам вина, повтори момичето, но веднага след това избухна раздразнено, Тоя нещастник ме опипваше, за каква ме мисли той. Жената на лекаря се намеси, Сега трябва да промием и превържем раната, А къде има вода, В кухнята, в кухнята има вода, но няма нужда да ходим всичките, съпругът ми и аз ще го заведем, останалите ще ни чакат тук, няма да се бавим, Искам да пишкам, каза момчето, Потърпи малко, веднага се връщаме. Жената на лекаря знаеше, че трябва да тръгне веднъж надясно и веднъж наляво, после да продължи по един дълъг коридор, който свиваше под прав ъгъл, кухнята беше в дъното. След няколко минути си даде сметка, че се е объркала, спря, тръгна обратно, после възкликна, О, вече се сещам, после отидоха право в кухнята, не биваше да губят повече време, раната силно кървеше. Отначало потече мръсна вода, трябваше да изчакат да се избистри. Беше топличка, застояла, сякаш беше загнивала вътре в тръбите, но раненият въздъхна облекчено. Раната изглеждаше зле. Ами сега, как ще превържем раната, попита жената на лекаря. Под една от масите имаше няколко мръсни парцала, които навярно бяха служили за бърсане, но би било проява на много нездрав разум да си послужат с тях за превръзки, Тук май няма нищо, каза, докато се преструваше, че търси насам-натам, Но аз не мога да остана в това състояние, докторе, кръвта не спира, моля, помогнете ми, и извинявайте, ако преди малко се държах зле с вас, жалваше се крадецът, Помагаме ви, точно това правим, каза лекарят и после, Свалете си потника, няма друг начин. Раненият измърмори, че ще му липсва, но го свали. Жената на лекаря бързо го нави и го омота около бедрото, върза го с всичка сила и успя с краищата, образувани от презрамките и долната част, да направи недодялан възел. Тези движения не биха могли да бъдат извършени с лекота от един слепец, но тя не искаше да губи време с още симулации, беше достатъчно, че се престори, че се е изгубила. На крадеца му се стори, че има нещо ненормално, според логиката лекарят, дори и да не беше нищо повече от офталмолог, трябваше да му направи превръзката, но утехата, че се грижат за него, успя да се наложи над съмненията, макар и бегли, които за момент минаха през съзнанието му. Тръгна куцукайки, върнаха се при останалите, там жената на лекаря веднага забеляза, че кривогледото момченце не е успяло да се удържи и се е напишкало в панталоните. Нито първият ослепял, нито момичето с тъмните очила бяха разбрали какво се е случило. В краката на момчето се разстилаше локва от урина, а подгъвите на панталоните още капеха. Но сякаш нищо не беше станало, жената на лекаря каза, Хайде да потърсим тия тоалетни. Слепите протегнаха ръце пред лицата си, търсейки се едни други, но не и момичето с тъмните очила, което заяви веднага, че няма да върви пред тоя нахалник, който я беше опипал, накрая възстановиха колоната, като крадецът и първият ослепял смениха местата си, между тях стоеше лекарят. Крадецът куцаше още повече, влачеше крака си. Турникетът му пречеше, а раната пулсираше толкова силно, че сякаш сърцето му се беше преместило и сега се намираше в дъното на дупката. Момичето с тъмните очила пак водеше момчето за ръка, но то се беше отдръпнало максимално настрани от страх някой да не забележи белята, както например лекарят, който подуши, Тук мирише на урина, а жена му реши, че трябва да потвърди усетеното, Да, наистина има миризма, не можеше да каже, че идва от тоалетните, защото още бяха далече от тях, а и при положение че беше принудена да се държи сякаш е сляпа, не можеше да разкрие, че миризмата идва от мокрите панталони на момчето.