Слепота

Протестите спряха лека-полека, беше се появил някой от друга стая да попита дали не е останала някаква храна, отговори му шофьорът на такси, Нито троха, а помощник-фармацевтът, за да демонстрира благоразположение, подслади категоричното отрицание, като каза, Може да дойде. Нямаше да дойде. Нощта падна окончателно. Отвън нито храна, нито думи. От съседната стая се чуха викове, после се възцари тишина, ако някой плачеше, го правеше тихичко, плачът не минаваше през стените. Жената на лекаря отиде да види как е болният, Аз съм, му каза, и внимателно вдигна одеялото. Кракът имаше плашещ вид, целият беше равномерно подут, като се започне от бедрото, а раната представляваше един черен кръг с виолетови краища, които кървяха, беше се уголемила много, сякаш месото се раздуваше отвътре. Вонеше и едновременно с това от нея се отделяше някаква сладникава миризма. Как сте, попита жената на лекаря, Благодаря, че дойдохте, Кажете ми как се чувствате, Зле, Боли ли, Да и не, Обяснете ми по-добре, Боли ме, но сякаш кракът не е мой, сякаш е отделен от тялото ми, не знам как да го обясня, странно е, сякаш си лежа тук и виждам как ме боли кракът, Това е от треската, Може би, Сега заспивайте. Жената на лекаря сложи ръка върху челото му, после направи едно движение, за да се отдръпне, но не успя дори лека нощ да пожелае, болният я сграбчи за ръката и я придърпа към себе си, принуждавайки я да приближи лице, Аз знам, че вие виждате, каза съвсем тихо. Жената на лекаря изтръпна от изненада и промърмори, Лъжете се, откъде ви хрумна тази мисъл, виждам колкото и всеки друг тук, Не се опитвайте да ме заблудите, госпожо, аз добре знам, че виждате, но спокойно, няма да кажа на никого, Спете, спете, Не ми ли вярвате, Вярвам ви, Не вярвате на думата на един крадец, Вече ви казах, че ви вярвам, Тогава защо не ми кажете истината, Утре ще говорим, сега спете, Да, утре, ако доживея, Не бива да мислим за най-лошото, Аз си го мисля, или по-скоро треската си го мисли вместо мен. Жената на лекаря се върна при мъжа си и прошепна в ухото му, Раната има ужасен вид, сигурно е гангрена, Толкова бързо, изглежда ми невъзможно, Както и да е, много е зле, А ние тук, каза лекарят, нарочно повишил тон, за да се чува, не стига, че сме слепи, а сякаш са ни вързали и ръцете, и краката. От легло четиринадесет от лявата страна болният отвърна, Мен никой няма да ме върже, докторе.