Слепота

Разтърсващият гърмеж на изстрелите почти незабавно изкара от палатките полуоблечените войници, които представляваха отряда, натоварен с охраняването на лудницата и на хората в нея. Сержантът вече беше поел командването, Какво, по дяволите, беше това, Един сляп, един сляп, изломоти войникът, Къде, Там, и посочи портала с цевта на оръжието, Нищо не виждам там, Беше там, аз го видях. Войниците се бяха екипирали и чакаха строени, с пушки в ръце. Пуснете прожектора, нареди сержантът. Един от войниците се качи на платформата на камиона. След секунди бляскавият сноп освети портала и фасадата на сградата. Няма никого, говедо такова, каза сержантът и тъкмо се канеше да изрече още няколко военни любезности в същия дух, когато видя, че под портала се разстила една черна локва на ослепителната светлина. Очистил си го, каза. После, спомняйки си строгите заповеди, които му бяха дадени, извика, Назад, това се прихваща. Войниците отстъпиха, уплашени, но продължаваха да гледат локвата кръв, която бавно се стичаше в процепите между ситните павета на тротоара. Смяташ ли, че оня тип е мъртъв, попита сержантът, Трябва да е, отнесе цял откос право в лицето, отвърна войникът, който сега беше доволен от явното доказателство за добрия му мерник. В този момент друг войник извика нервно, Сержант, сержант, вижте там. На външната площадка на стълбите, прави, огрени от бялата светлина на прожектора, се виждаха няколко слепци, повече от десет, Не се приближавайте, извика сержантът, ако направите и една крачка, ще ви гръмна всичките. По прозорците на срещуположните сгради няколко човека, събудени от изстрелите, гледаха уплашено през стъклата. Тогава сержантът извика, Четирима души оттам да дойдат да вземат трупа. Понеже не можеха да се видят и преброят, тръгнаха шестима слепи. Аз казах четирима, изкрещя истерично сержантът. Слепите се докоснаха, отново се докоснаха и двама от тях останаха. Другите тръгнаха покрай въжето.