Слепота

Седнали на леглата, всеки на своето, слепите зачакаха заблудените овце да се върнат в стадото, Те са едни овчи хора, направи коментар един груб глас, без да знае, че така прави паралел с пасторалната реминисценция на човек, който няма никаква вина, че не знае да се изразява по друг начин. Ала негодниците не се появяваха, навярно се бяха усъмнили, със сигурност и сред тях имаше някой умник, както този, който се беше сетил за боя. Минутите минаваха, някои слепи си бяха полегнали, а единици от тях дори вече бяха заспали. То, скъпи хора, тук само спим и ядем. Ако добре преценим нещата, не сме съвсем зле. Стига храната да не липсва, без нея не може да се живее, сме като на хотел. В противен случай би била направо голгота, слепец навън, в града, да, направо голгота. Да върви, препъвайки се по улиците, всички да бягат от него, семейството му да живее в ужас, да се страхуват да се приближат до него, майчина любов, синовна обич, приказки, навярно щяха да постъпят с мен по същия начин, щяха да ме затворят в някоя стая и да ми оставят чинията пред вратата, ако благоволят. Разглеждайки ситуацията хладно, без предразсъдъци и съжаления, защото те винаги помрачават разсъдливостта, трябваше да се признае, че властите бяха проявили далновидност, когато решиха да съберат слепите заедно, всяка жаба да си знае гьола, това е правилото на добросъседството, като при прокажените, несъмнено оня лекар в дъното има право, като казва, че трябва да се организираме, проблемът наистина е в организацията, първо храната и после организацията, и двете са необходими в живота, да се изберат няколко дисциплинирани и дисциплиниращи хора да ръководят, да се установят съгласувани правила за съжителство, прости неща, метене, подреждане и миене, от това не можем да се оплачем, дори ни пращат сапун и прах за пране, да се поддържат оправени леглата, основното е да не губим уважението към себе си, да се избягват конфликтите с военните, които изпълняват дълга си да ни пазят, предостатъчно умрели си имаме, да попитаме кой знае истории, които да разказва вечер, истории, приказки, анекдоти, все едно, представете си какъв късмет би било, ако някой знае Библията наизуст, бихме повтаряли всичко от сътворението на света, важното е да се изслушваме един друг, жалко, че си нямаме радио, музиката винаги е била голямо развлечение, а и бихме следили новините, например, ако измислят лек за нашата болест, каква радост би настанала тук.

Тогава се случи онова, което трябваше да се случи. Чуха се изстрели на улицата. Идват да ни убият, извика някой, Спокойно, каза лекарят, трябва да мислим логично, ако искаха да ни убият, щяха да стрелят тук вътре, а не навън. Лекарят имаше право, сержантът нареди да се стреля във въздуха, не беше някой внезапно ослепял войник, докато пръстът му е бил върху спусъка, разбираемо е, че няма друг начин да се овладеят и държат в подчинение слепите, които, препъвайки се, слизаха от автобусите, Министерство на здравеопазването беше предупредило Министерство на отбраната, Ще изпратим четири автобуса със слепи, И това колко прави, Около двеста, А къде ще заврем толкова хора, стаите за слепи са трите в дясното крило, според наличната информация има общо сто и двадесет легла, а вътре има вече шестдесет или седемдесет, без дузината, които бяхме принудени да убием, Случаят има решение, ще заемат всички стаи, Но така заразените ще бъдат в пряк контакт със слепите, Най-вероятно, рано или късно, те също ще ослепеят, впрочем при сегашното положение предполагам, че вече всички сме заразени, със сигурност няма никой, който да не е бил в полезрението на слепец, Щом като слепият не вижда, питам аз, как може да предава болестта посредством зрението си, Генерале, тази болест вероятно е най-логичната в света, сляпото око предава болестта на виждащото око, има ли нещо по-просто, Тук имаме един полковник, който смята, че решението е да избиваме слепите, щом се появят, Умрели вместо слепи не е голяма промяна на картината, Да си сляп не е като да си мъртъв, Да, но ако си мъртъв, си сляп, Добре, значи двеста, Да, А какво да правим с шофьорите на автобусите, Пъхнете и тях вътре. В края на същия ден Министерство на отбраната потърси Министерство на здравеопазването, Искате ли да знаете какво се случи, онзи полковник, за когото ви говорих, е ослепял, Да видим сега какво ще мисли за идеята си, Вече я е обмислил, застрелял се е в главата, Подобаващо поведение, да, Войската винаги е готова да даде пример.