Слепота

Не целият. Храната например беше навън и се бавеше. От едната стая и от другата няколко души бяха отишли да стоят в атриума с надеждата да чуят нареждането по високоговорителя. Пристъпваха нервно и нетърпеливо. Знаеха, че ще трябва да излязат във външния двор, за да приберат кутиите, които войниците, както бяха обещали, щяха да оставят в пространството между портата и стълбите, страхуваха се да не би това да се окаже някой номер, капан, Кой може да ни каже, че няма да стрелят срещу нас, След това, което вече направиха, е напълно възможно да го сторят, Не бива да им се доверяваме, Аз няма да изляза навън, Нито пък аз, Някой ще трябва да отиде, ако искаме да ядем, Не знам дали е по-добре да загинеш от изстрел, или бавно да умираш от глад, Аз ще отида, Аз също, Няма нужда да ходим всички, На войниците може да не им хареса, Или да се уплашат, да решат, че искаме да избягаме, може би затова са убили оня с крака, Трябва да решим, Всички предпазни мерки са малко, спомнете си какво стана вчера, девет убити, ни повече, ни по-малко, Войниците са се уплашили от нас, Аз пък се страхувам от тях, Иска ми се да разбера дали и те ослепяват, Те, кои те, Войниците, Според мен дори трябваше да са първо те. Всички се съгласиха, без обаче да се запитат защо, липсваше някой, който да обясни, Защото така не биха могли да стрелят. Времето минаваше, минаваше, а високоговорителят мълчеше. Вие вече погрижихте ли се да погребете вашите, попита един слепец от първата стая, колкото да каже нещо, Още не. Започват да миришат, ще заразят всичко наоколо, Ами нека заразяват и нека си миришат, що се отнася до мен, нямам намерение да си мръдна пръста, докато не се нахраня, а другият вече казваше, че първо се яде, а после се мие тигана, Приказката не е така, грешна ти е поговорката, обикновено след погребенията се яде и пие, Е, при мен е обратното. След няколко минути един от слепците там каза, Мисля си нещо, Какво, Как ще разделим храната, Както и преди, знаем колко сме, ще преброим порциите и всеки ще получи своята, това е най-простият и справедлив начин, Преди не свърши работа, някои останаха да лапат мухи, А други ядоха две порции, Разпределението не е било добре направено, Винаги ще е такова, ако няма уважение и дисциплина, Ако имаше някой, който поне мъничко да вижда, Ами, веднага щеше да измисли начин да вземе най-много, Нали е казано, че в страната на слепите, който има едно око, е цар, Остави какво разправят, Това не е същото, най-доброто решение би било, храната да се раздели поравно между стаите, а после всяка да се оправя с полученото, Кой каза това, Аз, Аз, кой, Аз, От коя стая си, От втората, Веднага си пролича, много хитро, при вас хората са по-малко и така ви изнася, щяхте да изядете повече от нас, нашата стая е пълна, Казах го само за да е по-лесно, Има една приказка, че у когото е питата, у него е и ножът, По дяволите, стига с тия поговорки, изнервят ме, Би трябвало да занесем храната в столовата и всяка стая да избере по трима души, които да направят разпределението, при шестима души няма да има опасност от шмекерии, А откъде ще знаем, че е истина, като кажат, в нашата стая сме толкова и толкова, Насреща имаме почтени хора, И това ли е някоя поговорка, Не, това са мои думи, О, рицарю, всъщност ние тук сме просто едни гладни хора.