Слепота

Жената на лекаря беше легнала до мъжа си и се бяха притиснали един в друг максимално плътно заради тясното легло, а и защото им доставяше удоволствие. Доста усилия им коства да запазят приличие и да не постъпят като онези, които някой беше нарекъл свини. Погледна часовника си. Беше два часът и двадесет и три минути. Вгледа се по-внимателно и установи, че стрелката на секундите не се движи. Беше забравила да навие проклетия часовник. Или тя беше за окайване, да ми се не види, щом дори това просто задължение не успях да изпълня, само след три дни изолация. Без да успее да се овладее, се разплака конвулсивно, сякаш току-що я беше сполетяла най-лошата беда. Лекарят помисли, че и жена му е ослепяла, че се е случило онова, от което се е страхувал, почти безразсъдно щеше да я попита, И ти ли ослепя, когато в последния момент я чу да прошепва, Не е това, не е това, и после с бавен шепот, почти недоловим, със скрити под одеялото глави, Колко съм глупава, не съм навила часовника, и продължи да плаче неутешимо. Момичето с тъмните очила стана от леглото си от другата страна на пътеката и водено от хлиповете, се приближи с протегнати ръце, Нещо тревожи ли ви, имате ли нужда от нещо, питаше, докато се придвижваше, и докосна с двете си ръце полегналите тела. От дискретност трябваше незабавно да ги отдръпне и със сигурност мозъкът й беше наредил да го стори, но ръцете не се подчиниха, само направиха по-лек контакта, не повече от слаб допир на кожата с грубото затоплено одеяло. Имате ли нужда от нещо, попита отново момичето и сега вече да, ръцете й се отдръпнаха, вдигнаха се и се изгубиха в стерилната белота и липсата на опора. Все още хлипайки, жената на лекаря стана от леглото и прегърна момичето, Няма нищо, внезапно бях обзета от тъга, Щом вие, която сте толкова силна, се отчайвате, значи наистина нямаме спасение, оплака се момичето. По-спокойна, жената на лекаря мислеше, гледайки момичето отпред, Вече почти не се забелязват следи от конюнктивита, колко жалко, че не мога да й го кажа, би била доволна. Да, навярно би останала доволна, въпреки че подобно задоволство е абсурдно, не толкова защото е сляпа, а защото всички наоколо също са слепи, за какво й е да има такива красиви, ясни очи, щом няма кой да ги види. Жената на лекаря каза, Всички имаме моменти на слабост, но все още ни остава възможността да плачем, плачът често е спасение, има случаи, когато бихме умрели, ако не поплачем, Кой знае, тази слепота не е като другите видове, може както е дошла, така и да изчезне, Вече ще е късно за умрелите, Всички ще умрем, Но не трябва да бъдем избивани, а аз убих един човек, Не се обвинявайте, такива бяха обстоятелствата, тук всички сме виновни и невинни, много по-лошо постъпиха войниците, които ни пазят, но дори и те могат да прибегнат до най-голямото извинение, страха, Какво не бих дала да бях оставила горкия човек да ме опипа, сега щеше да е жив, а моето тяло щеше да си е точно такова каквото е, Не мислете повече за това, успокойте се, опитайте се да поспите. Придружи я до леглото, Хайде, легнете си, Вие сте много добра, каза момичето, а после сниши глас и каза, Не знам какво да правя, идва ми цикълът, а не си нося дамски превръзки, Спокойно, аз имам. Ръцете на момичето с тъмните очила търсеха къде да се хванат, но жената на лекаря нежно ги хвана в своите, Спокойно, спокойно. Момичето затвори очи, остана така в продължение на минута, може би щеше да заспи, ако не беше внезапният смут, който настъпи, някой беше отишъл в тоалетната и когато се беше върнал, леглото му се беше оказало заето, не нарочно, другият беше станал поради същата причина, бяха се разминали по пътя и, разбира се, на никого не му беше хрумнало да каже, Слушайте, да не вземете да сбъркате леглото, като се върнете. Права, жената на лекаря гледаше двамата слепци, които се караха, забеляза, че не жестикулират, че почти не мърдат телата си, бързо бяха научили, че сега само от гласа и слуха имаше някаква полза, разбира се, не им липсваха ръце, можеха да се борят и да се бият, да размахат юмруци, както се казва, но за едно разменено легло нямаше смисъл, де да бяха такива всички грешки в живота, достатъчно щеше да е да се разберат, Номер две е моето, номер три е вашето, да се разберем веднъж завинаги, Ако не бяхме слепи, нямаше да се случи подобна грешка, Имате право, Проблемът е, че сме слепи. Жената на лекаря каза на мъжа си, Целият свят е събран тук вътре.