Слепота

Като се има предвид, че умрелите принадлежаха както на едната, така и на другата стая, обитателите и на двете се събраха, за да решат дали първо ще ядат и после ще погребат труповете, или обратното. Сякаш никой не се интересуваше кои са умрелите. Петима от тях се бяха настанили във втората стая, не се знае дали са се познавали отпреди, или ако не са се познавали, дали са имали време и желание да се представят и да си поприказват. Жената на лекаря не помнеше да ги е виждала, когато дойдоха. Останалите четирима, да, тях ги познаваше, бяха спали с нея, така да се каже, под един покрив, въпреки че за единия от тях не знаеше нищо повече от това, и как ли би могла да знае, та нали самоуважаващият се човек не говори за интимни неща пред първия срещнат, като например, че е бил в хотелска стая и е правил любов с едно момиче с тъмни очила, на което, от друга страна, ако е същото, за което става дума, и през ум не му минава, че е било и все още е толкова близо до човека, който го беше накарал да вижда всичко в бяло. Шофьорът на такси и двамата полицаи бяха другите убити, трима яки мъже, способни да се грижат за себе си, чиито професии бяха, макар и по различен начин, да се грижат за останалите, а в крайна сметка са тук, жестоко покосени в разцвета на живота, и чакат да се реши съдбата им. Ще им се наложи да изчакат живите да приключат с яденето, не заради привичния егоизъм на живите хора, а защото някой се сети съвсем смислено, че за да погребат девет тела в твърдата почва, и то с една-единствена мотика, ще трябва да се трудят поне до вечеря. И понеже би било недопустимо доброволците с добри намерения да работят, докато останалите си пълнят търбуха, беше решено да оставят умрелите за после. Храната идваше на индивидуални порции, следователно беше лесно да се разпредели, вземи ти, вземи ти, докато свърши. Но притесненията на някои слепци, които не бяха съвсем наясно, усложни нещата, които при нормални обстоятелства биха били удобни, въпреки че спокойната и необременена мисъл ни съветва да допуснем, че крайните проявления, които се случиха, си имат някаква причина, достатъчно е да си припомним например, че няма как да се знае предварително дали храната ще стигне за всички. В действителност всеки би разбрал, че не е лесно да се преброят слепи хора, както и да се разпределят порции без очи, които да ги видят и тях, и слепите. Да добавим и че някои от обитателите на втората стая с повече от заслужаваща порицание липса на почтеност искаха да се изкарат повече на брой, отколкото бяха наистина. В тая ситуация помогна, тя затова е там, жената на лекаря. Няколко казани навреме думи винаги могат да разрешат трудности, каквито многословните речи само биха влошили. Злонамерени и с лош характер бяха и онези, които не само се опитаха, но и успяха да вземат храна два пъти. Жената на лекаря се усети за осъдителната постъпка, но реши, че е по-разумно да не издава злоупотребата. Дори не искаше да си представя до какви последствия би довело, ако разкрие, че не е сляпа, най-малкото, което можеше да й се случи, беше да се превърне в слугиня на всички, най-многото, може би да стане робиня на някои. Идеята, за която се говореше в самото начало, да си определят отговорник за всяка стая, можеше, знае ли човек, да спомогне за разрешаването на подобни притеснения, а и на други, за беда още по-лоши, но при условие, че властта на този отговорник, със сигурност уязвима, със сигурност временна, със сигурност поставена под въпрос във всеки един момент, бъде използвана за благото на всички и като такава призната от мнозинството. Ако не успеем, помисли, накрая ще се избием тук едни други. Обеща си, че ще поговори по тая деликатна тема с мъжа си, и продължи да разпределя порциите.