Слепота

Вече в леглата си, слепите се надяваха сънят да се смили над тъгата им. Дискретно, сякаш имаше опасност останалите да видят жалкото представление, жената на лекаря беше помогнала на мъжа си да се поизчисти, доколкото беше възможно. Сега царуваше една болестна тишина, като в болница, когато пациентите спят и страдат в съня си. Седнала и с бистър ум, жената на лекаря гледаше леглата, тъмните силуети, открояващата се бледост на едно лице, ръка, която помръдна в съня си. Питаше се дали и тя ще ослепее като тях, какви ли необясними причини я бяха предпазили до момента. С уморен жест вдигна ръце към лицето си, за да отмести косата си, и помисли, Всички ще започнем да миришем лошо. В този миг започнаха да се чуват едни въздишки, едни стонове, едни тихи, първоначално приглушени викове, звуци, които приличаха на думи, които трябваше да са думи, но чието значение се губеше във все по-високите тонове, които ги превръщаха във викове, в сумтене и накрая в хрипове. Някой започна да протестира там в дъното, Свине, вие сте като свинете. Не бяха свине, само един сляп мъж и една сляпа жена, които навярно никога нямаше да узнаят един за друг повече от това.

Стомах, който работи напразно, се буди рано. Някои от слепите отвориха очи, когато утрото още беше далече, но в техния случай не се дължеше чак толкова на глада, колкото на факта, че биологическият им часовник, или както там обикновено е прието да се нарича, вече беше разстроен, предположили бяха, че е ясен ден, и си помислиха, Поспал съм, но веднага разбраха, че не е така, чуваше се хъркането на останалите, а това не допускаше объркване. Е, от книгите се знае, но повече от житейския опит, че който осъмва рано заради удоволствие или от необходимост, не понася добре в негово присъствие да продължават да спят дълбоко, още повече важи за случая, за който говорим, защото има голяма разлика между слепия, който спи, и другия, на когото за нищо не му е послужило да си отвори очите. Подобни наблюдения от психологическо естество заради тънкостта си, видимо несъвместими с невероятния размер на катаклизма, който се опитваме да опишем в този разказ, служат единствено да обясним защо всички слепи бяха будни толкова рано, някои, както казахме в началото, ги бяха събудили изискванията на стомаха, а останалите бяха изтръгнати от съня заради нетърпението на ранобудните, които не се затрудниха да вдигнат повече шум от неизбежния и поносим за дома и стаята. Тук няма само добре възпитани и дискретни хора, някои са едни диваци, които сутрин храчат и се облекчават от газове, без да мислят кой е там, всъщност истината е, че и през деня правят същото, затова атмосферата е все по-тежка и няма какво да се направи, само вратата се отваря, прозорците не мотат да се стигнат, понеже са разположени високо.