Слепота

Бойното снаряжение беше познатото ни, измъкнати от леглата железа, които служеха както за лостове, така и за копия, според това дали ставаше дума в битка да влязат пешаците или войските за нападение. Възрастният с черната превръзка, който очевидно в младостта си беше изкарал някои уроци по тактика, се сети, че ще е подходящо да стоят винаги заедно и обърнати в една посока, тъй като това щеше да е единственият начин да не се атакуват едни други. Също трябваше да нападнат при абсолютна тишина, за да може нападението им да бъде изненадващо, Да се събуем, каза, После ще ни е трудно да намерим обувките си, каза някой, а друг изкоментира, Обувките, които останат, ще са обувки на покойник, с тая разлика, че сега поне ще има кой да ги използва. Що за приказки са това за обувките на покойника, Поговорка е, да чакаш обувки от покойник е означавало да очакваш едно нищо, Защо, Защото обувките, с които погребвали умрелите, се правели от картон, със сигурност са им били достатъчни, душите нямат крака, доколкото е известно, Още нещо, прекъсна го възрастният с черната превръзка, шестима от нас, шестимата най-смели, когато стигнем там, ще трябва с все сила да бутнат леглата навътре, за да можем да влезем всички, Но при това положение ще трябва да пуснем железата, Не мисля, че ще е необходимо, дори може да са от полза, ако се обърнат вертикално. Направи една пауза и после каза с мрачна нотка в гласа, Най-важното е да не се разделяме, ако се разделим, ще има умрели мъже, И жени, каза момичето с тъмните очила, не забравяй жените, И ти ли ще дойдеш, попита възрастният с черната превръзка, бих предпочел да не идваш, Защо, може ли да узнаем, Много си млада, Тук вътре възрастта не е от значение, нито пък полът, следователно не забравяй и жените, Няма, няма да ги забравя, гласът, с който възрастният с черната превръзка изрече тези думи, сякаш принадлежеше към друг диалог, следващите вече бяха на място, Тъкмо обратното, някоя от вас да можеше да вижда онова, което ние не виждаме, да ни поведе по правилния път, да насочва върховете на нашите железа към гърлата на злодеите, така уверено, както го е направила онази жена, Това е прекалено, един път не означава всеки път, освен това, кой ни е казал, че онази жена не е умряла там, поне няма никакви сведения за нея, напомни жената на лекаря, Жените се прераждат една в друга, почтените се прераждат в леки жени, леките се прераждат в почтени, каза момичето с тъмните очила. След това имаше дълго мълчание, за жените всичко беше казано, мъжете трябваше да намерят думи, но те предварително знаеха, че ще са неспособни да ги намерят.