Слънце недосегаемо (роман-изповед)

По-късно в поликлиниката установиха голяма резистентност на детето към упойки. За това веднага научи Янелска чак в чужбина и се обади по телефона, за да каже няколко думи лично на Иван, който много сериозно изслуша какво му говори слушалката. Оттогава преди всеки преглед той си мърмореше нещо. На лекари и медицински сестри, които го уверяваха, че инжекцията няма да боли, той възразяваше:

— Мене няма да боли. Знам вълшебни думички.

— Юнак! — хвалеха го докторите и се обръщаха към майката: — Синът ви е много здраво дете. Просто изключително. Но го пазете все пак от простудни заболявания… Какво, не е настивал от бебе? Хм. И казвате, че температурата 36,9 е нормална за него? Хъмммм… Така… Видя ли, че наистина не те заболя, Иванчо?

— Знам вълшебни думички — снизходително отвръщаше той. Но отказа да ги сподели даже с Валентина.

Най-предпочитана книжка му стана „Приключенията на Чипоноско“. Дълго зяпаше картинките и дори им говореше (колкото и внимателно да се вслушваше майка му, нищо смислено не разпознаваше; словата на момчето бяха същинска абракадабра). Пазеше книгите, макар да държеше да украси празните им листа със завъртулки.

Веднъж Валентина го видя чучнал на китеника си с илюстрираната готварска книга и кошница.

— Какво правиш, Ванко?

— Ще ходя на пътешествие. Събирам храна за из път.

Тя веднага отиде при него и надникна в кошницата. Подозрително потърси наоколо ножица. Ала момчето не кълцаше страниците. То посягаше към картинките с думите „взем — слож“ и пускаше празна шепа в кошницата.

— Много ли събра? — попита тя с усмивка.

— Не. Трябва още. Далече ще ходя далече.

— И къде?

— На луната — отвърна Ванко сякаш се отнасяше до някакво абсолютно достъпно място, не чак в двора, но и не толкова далеч както до морето, например, за което мама веднъж бе обещала, че ще го заведе… само още малко да порасне.

— Ще ти трябва ракета.

— А, взех вече от списанието взех ракета. Ама тя е… — той завъртя пренебрежително ръчица, — такава — много пуши!

И изведнъж се пресегна и докосна Валентина, а сетне със заклинанието „взем — слож“ постави нещо невидимо в кошницата. Направи го внимателно, сякаш държеше извънредно чуплив предмет. По подобен начин „складираше“ буркани от снимките в книгата, вярно, не толкова грижовно.

— И мен ли ще ме водиш на луната? — засмя се Валентина.

— Дааа. Кошницата е голяма. Виж, виж колко е голяма!

— Значи, ще има и за мен храна.

Ванко се замисли и отрече:

— Не. Ти няма да ядеш. Само аз, защото ще нося тебе.

* * *

Приблизително по същото време Валентина установи, че настроението и общата активност на детето някак съвпадат с месечния ѝ цикъл. Тя сподели това с една от съседките, с която пиеха кафе. Комшийката гледаше по утайката, уверено редеше карти и минаваше за веща в астрологията.

Иван не я обичаше.

— Много странно — съгласи се съседката. — Момчето не е от лунна зодия. Не е Рак, нали?

— Нито Лъв, нито Дева. По средата.

— Аха… В колко часа, казваш, е родено?

— Четири без петнайсет сутринта, двайсет и трети август…

— Аха. Много объркана работа, много… — Комшийката се консултира с някаква дебела, изтъркана от употреба книга, а Валентина я следеше със страхопочитание — Аха. Всичко е ясно. Венерата и Марсът са му ранени, защото са тъкмо в Рак. А навярно и Асцендентът… но пък може и да е Лъв. Аз считам, Валентина — каза важно съседката, — че слънчевият му знак е смесен: Лъв и Дева. Това е добре, ако съчетае положителните качества. Ето, намира се под силното влияние на Водолея… Да видя какво ще рекат картите… Аха. Много светлина покрай това дете. Големи премеждия. Но много светлина. Навярно ще се насочи към окултни науки. Да, има защо да му влияят лунните фази.

Валентина изучаваше надрасканата на къс амбалажна хартия схема. Посочи нещо, което ѝ се видя някак необяснимо странно, въпреки че не разбираше от сложната астрологична материя:

— Това съчетание тук, какво означава?

Стори ѝ се, че комшийката се смути за момент.

— Амииии… Предполагам, че нещо съм объркала. Не е важно. Защо не го доведеш някой път?

— Нали го знаете, малко е опърничав…

— Момчетата са такива. Като юноша ще е по-управляем. Гледай сама да му подбираш приятелките! Влюбчив ще бъде… Да, Валентина, сещам се за един модел пола-панталон, ах, ето случайно и списанието е тук, погледни го, ако обичаш. Няма кройки, но е много интересно, нали?

Джери от далечната Дания предложи друго обяснение:

— Нормално е месечината да му влияе, обаче я ми кажи — менструацията ти съвпада ли точно с лунните фази?

— Като часовник е. Почти де… Пада се на новолуние.

— Ами от това ще да е най-вече. Живеете в една къща, дишате един и същ въздух. Тялото ти излъчва химикали. Ако ти се беше паднало момиче, може би щеше да е още по-явна тази зависимост. Но, Валентинче, нещата са далеч по-елементарни — просто Ванко ти е свикнал с настроенията и когато си по-нервна, той внимава да не те дразни. Така че избери си кое е най-същественото — луната, ти или… пак ти. Ха-ха-ха! За Нова година чакайте подаръци. Я кажи още нещо за Ванко, моля те!