Слънце недосегаемо (роман-изповед)

През една нощ, в близост до лагера минаха странни създания, от които грзутата загракаха уплашено и доста по-различно, отколкото при воя на върколаците, които на дневна светлина никак не ги стряскаха. Но сега подобните на грифони добичета завираха човки под каруците и граморите с мъка ги успокоиха. Не последва обаче сигнал за тревога и неизвестните зловещи съюзници преминаха, без да се задържат покрай стана.

Дичо надникна и се огледа, но освен едно неприятно излъчване и смътни сенки, не забеляза друго.

Никой от колоната не пожела да даде обяснения.

— Тварите на Нощта! — ограничиха се само с този лаконичен отговор.

Подир пладне колоната настигна пехотен отряд фамори. Сърцето на Радослав се сви.

Още по-късно се натъкнаха на прясна могила до друма, на чийто връх бе забучен черен щандарт, досущ мрачна църковна хоругва. Граморите отклониха очи и кръстосаха пръсти, докато я подминаваха. По краищата на кръстовидния флагщок блестяха железни наглавници на секири. Вятърът едва полюшваше платнището с извезан в средата символ, подобен на сложен моряшки възел, обкръжен с четири сребристи полумесеца. Радослав беше виждал същия „възел“ и в Селото, а и тогава му се стори познат отнякъде. Имаше го и по сбруите на грзутата, и по шлемовете на граморските командири. Значеше „Кашеп“ — името на този свят.

В двоумението си дали да приеме, че символът не е просто култова пиктограма, ами писмен йероглифичен знак, Дичо попита стария кочияш какво е това черно знаме, някой да не е умрял?

Граморът изръмжа гневно и уплашено, рязко се пресегна към глупавия си спътник и го накара да кръстоса пръстите на лявата си ръка. Сетне рече по-спокойно, но сухо и с такъв вид, все едно му забраняваше да го тормози с други въпроси:

— Нощни твари тукденуват. Не гракай!

Радослав се изчерви от допуснатия гаф. Без особени надежди за успех, той се помъчи да долови поне някакво излъчване откъм хълма. Изненадващо се получи, но от всичко, което „помириса“, можа само да каже, че под нахвърляната пръст се спотайват множество непознати му същества. Те спяха. Сънищата им бяха нежни, дори някак лирични. Дичо не разбра защо змейските му люспи настръхнаха от погнуса. Навярно спящите наистина бяха неприятни твари…

Мрежата пътища ставаше все по-гъста, по-често прекосяваха кръстовища.

И ето, скоро на хоризонта изникна град, или по-скоро голямо струпване от лагери и катуни. От поведението на граморите стана ясно, че целта на прехода е достигната.

Каквото и да предстоеше нататък, първият етап бе отминал.

► Земя, светът на хората, минало време:

Валентина повече не стъпи на родителска среща. Общуваше с учителите само по телефона. Но когато Иван премина в четвърти клас, нямаше как да избегне посещението на една от класните ръководителки.

— Чакайте, чакайте, какво искате да ми кажете с това „саможив“? Това дразни ли ви?

— Не внимава в час.

— Вдигате го с неочакван въпрос и той какво — не отговаря ли?

— Не… отговаря си.

— Значи внимава.

— По вида му изобщо не може да се каже!

Валентина знаеше какво значи това. Иван наистина често придобиваше такъв израз, все едно се вслушва в себе си. Ала това бе съвсем друго! Нямаше нищо общо с „невнимаване“! Тонът ѝ стана остър:

— Ако имате претенции към това какви гримаси прави синът ми, недейте ме баламосва, а направо си признайте, че не ви харесва по какъв начин ви слуша!

— Не съм дошла, за да търпя грубости!

— А за какво сте дошла в дома ми? Да нагрубявате мен? Да искате от сина ми да е играчка с навиваща се пружинка? Или сте чула за костюма на преподавателката по аритметика?

— Виждам, че сте директна.

— Точно така! И директно ви заявявам, че няма да търпя изсмуквани от пръстите упреци към сина си! Ако не учи, ако наистина не внимава, ако чупи нещо или се конфронтира със съучениците си, или с вас и вашите колеги — ще ви изслушам и ще взема мерки. А така да се чудите за какво да се заядете — няма да стане. Та какво конкретно не е наред с Иван? По кой предмет сте недоволна от него?

— В час по рисуване постиженията му са… незадоволителни.

— Направо кажете „жалки“. Е, не всеки е роден художник. Друго?

— Винаги отговаря мудно при изпитване.

— Да. Детето ми се оплака, че сте го нарекли глупак пред целия клас. И то защото е решил да ви даде пълен отговор на въпрос, за който сте искала еднозначен кратичък отговор. Вместо да оцените способността му да разсъждава, вие сте го огорчили. Иван всичко ми разказа. И каза какво е възнамерявал да ви отговори. Лично аз бих се възхитила на такова изложение, ако се намирах на вашето място. Дори не можах да повярвам, че той сам го е измислил. А Иван не лъже. Не лъже, нали?

— Не… но е склонен да преувеличава… да фантазира…

— Това също опровергава твърдението ви, че бил „тъпак“. Щом бъркате склонността към изчерпващи отговори с недосетливост, що за педагог сте! Друго?

— Слушайте! Престанете да ме нападате толкова яростно! Не знаете как… как е способно да смути някого това дете! Сигурно знаете, но сте свикнала. Не ви пречи.

— Какво имате предвид?

Знаеше предварително какво ще чуе.