Смарагдово море

Събудих се от пеене на птици и ярка слънчева светлина, изливаща се вътре през пролуките на покрива ми. Измъкнах се, като се извивах и гърчех, и разкърших мускулите си, схванати както от тясното пространство, така и от дългите часове плуване. Отидох до потока и изтупах от себе си листата и пръстта, полепнали по мен през нощта, както и няколко буболечки, за които се опитах да не се замислям твърде много. С прозявка приклекнах до реката за сутрешна глътка вода и се опитах да преценя кое време е. Доста след изгрев-слънце. Бях спала до късно, което бе разбираемо. Сега трябваше да…

Скочих на крака рязко, като пружина. Съвсем бях забравила за набързо стъкмения си риболовен капан. Но там, на десетина фута надолу по течението, една риба, дълга по-малко от китката ми, се блъскаше упорито в камъните. Нададох радостен възглас, преди да успея да се спра, изпитвайки такова победоносно чувство, сякаш бях повалила вълк с голи ръце. Бързо сграбчих рибата, преди да успее да се измъкне, и стъкнах огън, за който Брига нямаше да ме критикува твърде много. Изкормих рибата колкото можах, с помощта на остри пръчки и ножа, който си бях направила от скобата на шамандурата, а после я сложих да се пече върху импровизиран шиш. Минутите се влачеха, докато се взирах в нея, и трябваше да се възпирам, за да не я издърпам прекалено рано.

Когато най-накрая прецених, че е годна за ядене, едва не се изгорих в бързината си да я сваля. Ядох без никаква изисканост и без прибори и беше невероятно вкусно.

Намерих отново пътя и поднових пътуването си на изток — или приблизително на изток, предвид факта, че пътят не оставаше идеално прав. Храната и сънят бяха направили чудеса и се движех бързо. Около пладне най-сетне срещнах други пътници по пътя. Тропотът на копита ме предупреди за появата им, преди да се покажат, и бързо се сниших зад няколко крайпътни храста, като се надявах пътниците да са надеждно и дружелюбно семейство. Вместо това в тръс се приближиха трима конници с груби и практични дрехи и след като помислих за момент, останах скрита. Не можех да преценя от един бегъл поглед дали може да им се има доверие, или не, а вчерашните събития ме бяха оставили нащрек. Това, което все пак забелязах, беше, че не носеха припаси. Дори предвид разстоянието, което един кон можеше да измине, сигурно бяха дошли от населено място.

Това ми даде надежда. Чувствах се много по-спокойна да намеря помощ в малък град, отколкото от непознати на изолиран път. Потеглих отново и около два часа по-късно стигнах до малък кръстопът, означен с издялана на ръка табела, която съобщаваше, че пътят, по който се движех сега, се нарича Бей Хайуей. Малкият път, който го пресичаше, нямаше име, но надписът до една стрелка, сочеща на юг, гласеше: „30 МИЛИ ДО ГАВЪРНЪРС ХАЙУЕЙ, 100 МИЛИ ДО КЕЙП ТРИУМФ“.

Познавах Гавърнърс Хайуей. Бяхме поели по него от Ист Ривър. Това беше най-прекият маршрут през Денъм до Кейп Триумф. Но 130 мили! Изминаването им щеше да ми отнеме почти шест дни път пеша. Намирах се по-далеч на запад, отколкото си бях давала сметка, но нямах голям избор, ако исках да се върна при Бляскавия двор и Мери.

До една стрелка, сочеща на изток, накъдето се бях отправила по Бей Хайуей, пишеше: КОУТСВИЛ РОУД, КЪМ НЮВИЛ — 10 МИЛИ.

Коутсвил ли? Къде бях чувала това име? В един миг споменът нахлу обратно: господин Елкхарт, докато се разделяше с кервана ни, малко след като бяхме прекосили границата и бяхме влезли в Денъм. Ще оставя багажа на Робинсън в Ръшуик на път за Коутсвил.

В Ръшуик се намираше земята на Яго! Близо ли бях дотам? Огледах се наоколо, сякаш гората с шумолящите си листа и пеещи птици можеше да предложи някакво напътствие. Господин Елкхарт беше тръгнал на север от Гавърнърс Хайуей, а думите му бяха намекнали, че оттам Ръшуик е преди Коутсвил. Ако сглобявах правилно всичко в мислената си карта, бях от отсрещната страна. Щях да стигна първо до Коутсвил, а Ръшуик щеше да е някъде след това.

Само дето самият Коутсвил не беше отбелязан на табелата — само Коутсвил Роуд. Като цяло обаче пътищата, кръстени на градове, водеха към тези градове. Ако успеех да открия Коутсвил, дали можех да открия дома на Яго? Дали можех да открия Яго?

Всички чувства, които се бях опитвала да погреба през тези дълги седмици, целият копнеж по него… нахлу със силен прилив. Едва не хукнах на мига. Но какво щях да постигна? Какво щеше да означава откриването на Яго?

Безопасност. Нямаше спор, че трябваше в крайна сметка да се върна в Кейп Триумф за Мери, но не знаех какво щеше да ме чака. Знаеше ли изобщо някой, че се беше случило нещо нередно? Дали Уорън им беше казал нещо? Или беше продължил към Хадисън, оставяйки другите в блажено неведение относно мен? Знаех, че ще намеря безопасност в Уистерия Холоу, но нямах представа колко време щеше да продължи, ако някой твърдо възнамеряваше да ме убие.