Смарагдово море

— Тя е дала обет за мълчание, приятел. — Яго, който все още държеше една синя бутилка, се отдръпна от преговорите, които водеше, и дойде до мен. Усмихваше се, докато говореше, но погледът му бе бдителен.

— Няма нужда да се безпокоите обаче. Ще я поправим по-късно. В шейната имам игла и конец — и допълнителни игли и конци всъщност, ако ви трябват.

Момчето енергично заклати глава:

— Не, не. Защо да си правите труда да кърпите тези? Разпадат се по шевовете. Тази данна би трябвало да получи нещо хубаво и ново. Погледнете тези.

На път да се пръсне от вълнение, той предостави за оглед стоката си: чифт меки черни ръкавици, поръбени със сребърни мъниста.

Точно в този миг не се налагаше да се преструвам, че съм дала обет за мълчание, защото гледката на тези ръкавици ме остави безмълвна.

— Е, я виж това — каза Яго, като се наведе по-близо.

— Изглеждат точно твоят размер, Брейа.

— Пипнете ги — настоя момчето, жадуващо за потенциална печалба. — Като коприна.

Яго вдигна едната:

— Кашмир, бих казал. Баланкуанска изработка ли са?

— Истински еварийски внос. Няма да намерите нищо подобно в Адория извън Кейп Триумф. — Момчето побутна една ръкавица към мен. — Красиви ръкавици за красива дама.

— Но тази красива дама е скромна служителка при Кладенеца — каза Яго. Разигра истинско представление, като разгледа кройката на ръкавицата, обърна я наопаки и най-накрая я върна обратно. — Там няма особена нужда от висша еварийска мода — ако тези изобщо са от естествена материя. Хайде, Брейа. Да се оправим с тези еликсири и да поспим.

Момчето ми хвърли смутен поглед, но после събра смелост да заситни редом с нас.

— Чакайте! Истински са! Видяхте ли мънистата? Можете да ги получите за една златна монета.

Яго оглежда ръкавиците няколко секунди, даде вид, че се колебае, а после поклати глава:

— Твърде много, а трябва да довърша тази сделка. Сега вие, сър — извинявайте, че се отдръпнах. Още ли се интересувате от онзи еликсир?

Той поднови преговорите си за триона и изглеждаше, сякаш еликсирът за заспиване беше почти достатъчен, за да свърши работа. Когато ме забеляза, собственикът на триона попита колебливо:

— Тя е от Кладенеца, така ли? Предсказва ли бъдещето? Затова ли искаше черните камъни?

— Тя не говори — каза Яго рязко. — Но виждам, че стените на кутията ви за инструменти са се разхлабили. Трябва да ги заковете, преди да се разпадне.

Момчето с ръкавиците пристъпваше от крак на крак, докато Яго уговаряше размяната. Веднага щом той приключи сделката — получавайки триона в замяна на еликсира за заспиване и кълбо канап — младежът беше готов да опита отново.

— Петнайсет сребърни монети — каза той. — Това си е направо обир.

Яго коленичи да опакова една от кутиите си.

— Няма да се разделя с никакви монети.

— Десет сребърни монети.

— Сериозно говоря. Трябва да намаля обема на товара. Правя само размени.

— Вижте колко много се харесват на приятелката ви! Не може да спре да ги гледа.

— О, това мога да го повярвам — каза Яго сухо. Вдигна една торба на рамото си и се изправи. — Какво ще кажете за царевично брашно?

— Царевично брашно ли?

— Една торба в замяна на ръкавиците. Челото на младия търговец се набразди:

— Защо бих искал царевично брашно за тях?

— Е, трябва да ядете, нали? По тези места царевичното брашно е по-ценно от бялото. Не се разваля толкова много, не цапа толкова… и не ви трябват цял куп допълнителни съставки, за да приготвите нещо прилично, както с бялото брашно. Ще трябва да ви дам рецептата на баба ми за царевичен хляб, преди да тръгна. Лесна за приготвяне, има вкуса на изтънчената еварийска кухня.

Ясно ми беше, че момчето никога не бе обмисляло да направи размяна срещу царевично брашно, но я обмисляше сега. Такава беше магията на Яго.

— Добре тогава. Ще ви дам ръкавиците за… пет торби.

— Пет? Не ме ли чухте току-що да казвам, че струва повече от бялото брашно? Бих ви дал може би пет торби от него, ако го имах. Но за това… Ще ви дам две торби, и то само защото Брейа толкова много иска онези ръкавици. — Яго пусна торбата и добави още една върху нея.

Точно когато младият мъж имаше вид, сякаш беше на път да се предаде, остър упрек на лорандийски го накара да трепне. Момчето подскочи, извъртайки се рязко, когато един по-възрастен мъж с тъмноруса брада се приближи с едри крачки. Висок и с издут като буре гръден кош, той носеше същото грубо, практично облекло като другите търговци, но дългото му вълнено палто беше с много по-добро качество от тези на другарите му.

Светлината на огъня освети профила му, когато се впусна в дълга поучителна реч на лорандийски, и аз едва не ахнах. Заля ме страх и припряно отстъпих няколко крачки назад и се блъснах в Яго. Той сложи ръка на рамото ми и промърмори в ухото ми:

— Какво има? Разпознаваш ли го?

Да, бях го виждала преди, но обстоятелствата бяха много различни. Беше далече от това място и тогава той не носеше вълнено палто с елегантна кройка. Беше татуиран в синьо и облечен в кариран вълнен плат, връхлитайки върху мен, когато се изправих да защитя Алън Моруел.

Глава 20