Смарагдово море

— Знам, че не съм достатъчно добър за нея. Виждал съм как ме гледа семейството й. Виждат ме как минавам оттук по време на пътуванията си и критикуват това, че не се задържам на едно място. Мисля, че това ги смущава повече, отколкото произходът ми. Искат тя да се омъжи за фермер като баща си, но тя още не се е омъжила. И винаги сякаш се радва да ме види. — Той отпи отново и ме погледна умолително: — Можеш ли да попиташ твоите духове? Има ли шанс? Ще ме обикне ли тя един ден?

Взех черните камъни и ги претърколих по мръсния под. Когато престанаха да се движат, се наведох плътно и ги огледах внимателно, давайки си вид, че получавам всевъзможна информация. След почти пет изпълнени с напрежение минути той възкликна на лорандийски:

— Дано ангелите имат милост! — После на осфридиански: — Какво казват, вещице? Ще ме обикне ли Гуен?

Бавно, жестоко повдигнах лице към неговото. След още няколко мига кимнах.

Той се свлече напред, като зарови лице в ръцете си и скорострелно занарежда благодарствени молитви на лорандийски. След като се съвзе, ме погледна отново и попита:

— Какво трябва да направя?

Изправих се и започнах да обикалям наоколо, като се опитвах да разгадая подредбата на претъпканата колиба. Макар и отначало да не беше очевидно, многобройните вещи, изглежда, бяха разделени на четири. Посочих една купчина и го погледнах. Той озадачено поклати глава:

— Какво? Това не е мое.

Повторих действието, докато той посочи вещите си, които, изглежда, се състояха от животински кожи, филц и още кафяви бутилки.

Пренебрегнах ги и насочих вниманието си към купчините на другите търговци, без да съм наясно коя можеше да е на едрия мъж със златистокафявата коса и брада. Започнах да тършувам из предметите, предизвиквайки изненада у лорандийския си събеседник, макар че беше прекалено уплашен, за да ме спре. Разбрах, когато най-накрая се натъкнах на нещата на брадатия, защото те съдържаха буквара на Лев, катарамата от колана на Гидиън и още няколко отличаващи се дреболии. Но не спрях, нито насочих вниманието към тях. Вместо това приключих претърсването на всички купчини, а после се върнах при мъжа, който ме наблюдаваше.

— Какво има? — запита настойчиво той. — Моля те, какво трябва да направя?

Вдигнах пет пръста и след известно замисляне той схвана, че имам пет заповеди. Първо посочих към вещите му и направих широк жест, сякаш събирах всичко. Скрих юмрука си и извадих сребърната монета.

— Да го продам? — попита той. — Да го разменя?

Кимнах, оставяйки го да тълкува това, както пожелае. След това вдигнах една чиния от вещите на мъжа, с когото делеше колибата: върху нея имаше картина, която изобразяваше пасторална сцена. Почуках с пръст по къщата и след няколко опита той се досети, че трябва да си намери къща. За третото си указание взех един картоф от торба с храна и той веднага предположи: „Трябва да отглеждам картофи“. Така се потвърди онова, което си бях помислила, когато чух името „Гуен“. Това беше осфридианско име, използвано почти изключително от жителите на района Флатландс. Знаех, че много от тях се бяха заселили в Арчъруд и отглеждаха картофи и други кореноплодни зеленчуци. Възлюбената му беше дъщеря на фермер от Флатландс.

Значението на златния пръстен, който посочих в нечий сандък, нямаше как да се сбърка. След като го върнах вътре, спрях да ровя в бъркотията от предмети и застанах над него с ръце на хълбоците.

— Това беше номер четири — каза той. — Какво е петото нещо, което трябва да направя, за да спечеля любовта й?

Взех кафявата бутилка, от която се носеше силен дъх на уиски, и я излях в едно нощно гърне.

— Ей! — Той скочи шокирано, но не ме докосна. Загледа как изтича и последният остатък от уискито и въздъхна. Когато сложих отново капака на гърнето и се взрях в него, той кимна немощно. — Да, разбирам. — Взе празната бутилка от мен и въпреки че бях върнала по местата им чинията, картофа и пръстена, очите му се насочиха натам, откъдето бяха взети. — А когато направя тези неща, когато имам парите да купя къща и ферма, тогава мога да се оженя за нея и тя ще ме обича?

Посочих бутилката от уиски.

— Ще спра. Ще спра, ако това ще ми спечели Гуен. Ще ми я спечели ли? Твоите богове кълнат ли се в това?

Не се почувствах виновна, когато кимнах още веднъж. Дали това щеше да я спечели? Може би. Той беше заявил, че тя го харесва. Нямаше как да знам цялата история, но се чувствах в общи линии уверена, че по един или друг начин животът му щеше да се подобри, ако спреше да пие и се изнесеше от това място. Подсмърчайки, той покри лице с големите си ръце и се опита да заглуши хлиповете си. Когато няколко минути по-късно се успокои, избърса лице и се изправи. Погледна ме спокойно: бузите му бяха зачервени и покрити с петна, но очите му бяха забележително спокойни.

— Г-гормат. Гормат.

Усмихнах се, разпознавайки думата, означаваща „благодаря“ на езика на икорите. Свършила работата си, се отправих към вратата, като спрях за миг да му върна сребърната монета.

— Това е заплащането ти — каза той. — Защо я връщаш?