Смарагдовозелено

— Ама че бързо се получи — каза Ракоци и гласът му със силния източноевропейски акцент прозвуча малко неясно. — Тъкмо си пожелах да срещна ангел и ето че райската порта се отвори и ми бе изпратен най-миловидният ангел, който Раят може да предложи. Тази чудесна отвара тук надминава всичко, което някога съм опитвал.

— Вие не трябва ли... ъъъ... да бдите от сенките над нас или нещо такова? — попитах аз.

Почудих се дали не е по-добре да напусна помещението, въпреки опасността да попадна право в ръцете на Гидиън. Дори когато бе трезвен, Ракоци ми се струваше зловещ. Ала, изглежда, думите ми го накараха малко да се опомни. Той сбърчи чело.

— А, това сте вие! — рече той с все още неясен глас, но видимо по-малко щастлив. — Никакъв ангел, само едно глупаво момиченце. — С едно-единствено ловко движение, почти толкова бързо, колкото едно мое мигване, той бе грабнал колбата от бюрото и с нея се приближи към мен. Само един бог знаеше каква гадост имаше вътре, но изглежда, тя по никакъв начин не бе нарушила способността му да се движи. — Но едно много красиво, глупаво момиченце. — Той вече толкова се беше приближил, че дъхът му ме облъхна. Миришеше на вино и още нещо натрапчиво, непознато. Със свободната си ръка погали бузата ми, а после прокара грубия си палец по долната ми устна. Бях се смразила от ужас. — Обзалагам се, че тези устни никога не са извършвали нещо забранено, нали? Една глътка от чудодейната отвара на Олкот ще промени това.

— Не, благодаря. — Проврях се под ръката му и се запрепъвах през стаята. Не, благодаря, ама че съм възпитана! Оставаше само да му направя и реверанс! — Да не сте посмели да се приближите до мен с тази отвара! — опитах да прозвуча малко по-енергично.

Но преди да успея да направя още една крачка — в главата ми се въртеше неопределената идея да скоча през прозореца — Ракоци отново беше изникнал до мен и ме притискаше към бюрото. Беше толкова по-силен от мен, че дори не забелязваше съпротивата ми.

— Шшт, не се страхувай, малката ми, обещавам ти, че ще ти хареса. — Корковата тапа издаде глух звук, когато той я издърпа от малката колба. После насила наклони главата ми назад. — Пий!

Стиснах устни и се опитах да го отблъсна. Със същия успех можех да се опитам да преместя планина. Отчаяна, започнах да си припомням малкото, което бях чувала за разни хватки за самоотбрана — познанията на Шарлот по Крав Мага сега щяха да са от голяма полза. Когато шишето доближи устните ми и в носа ми нахлу острата миризма на течността, най-сетне ми хрумна спасителна идея. Измъкнах един фуркет от прическата си и го забих, колкото можах по-силно, в ръката на мъжа, в която бе колбата.

В същото време вратата се разтвори със замах и чух как Гидиън извика:

— Веднага я пуснете, Ракоци!

Впоследствие осъзнах, че щеше да е по-умно да бях забила фуркета в окото му или поне във врата му — убождането по ръката му го разсея само за няколко секунди и въпреки че фибата остана да стърчи в плътта му, той дори не изпусна колбата. Но разхлаби желязната си хватка и се обърна. Гидиън, който стоеше на прага заедно с лейди Лавиния, го гледаше изумено.

— Какво правите, по дяволите?

— Нищо особено. Само исках да помогна на това момиченце да се сдобие с малко повече... възвишеност! — Ракоци отметна глава назад и се изсмя пресипнало. — Ще се осмелите ли да опитате една глътка? Уверявам ви, ще ви връхлетят напълно непознати чувства!

Възползвах се от възможността да се освободя от хватката му.

— Добре ли си? — попита ме Гидиън и ме огледа загрижено, а в това време лейди Лавиния се притисна страхливо към ръката му.

Не е за вярване! Вероятно двамата просто са си търсели стая, в която на спокойствие да се натискат, докато в същото време Ракоци се канеше да налее в гърлото ми кой знае какви наркотици, за да прави кой знае какво с мен. А сега на всичкото отгоре трябваше и да съм благодарна, че мръсникът и лейди Гърдите-чудо са си били избрали точно тази стая.

— Отлично! — изръмжах и скръстих ръце, за да не забележи някой как треперят.

Ракоци продължаваше да се смее, отпи голяма глътка от колбата и после енергично я запуши с тапата.

— Графът знае ли, че вместо да се посветите на задълженията си, се забавлявате тук на спокойствие, експериментирайки с дрога? — попита Гидиън с леден глас. — Нямахте ли други задачи за тази вечер?

Ракоци залитна леко. Изумен, сякаш я забелязваше едва сега, той погледна фуркета, забит в ръката му, издърпа го рязко и облиза кръвта, подобно на някой хищник.

— Черният леопард може да се справи с всяка задача, по всяко време! — заяви той, хвана главата си, залитайки заобиколи бюрото и тромаво се отпусна в стола. — Обаче тази отвара действително изглежда... — измърмори той, а после главата му се килна напред и с трясък се строполи върху бюрото.

Потръпвайки, лейди Лавиния потърси опора в рамото на моя мним брат.

— Да не би той да е...