Смъртен страх

Джейсън се отпусна и зачака сервирането на коктейлите. Обмисли чутото от Керъл и отново остана с впечатлението, че най-важното събитие по време на онова пътуване е била срещата на Хейс в университета. Но и визитата в клуба беше доста любопитна и заслужаваше да бъде проверена по-обстойно…

— О, и още нещо — обади се Керъл. — По време на второто пътуване ходихме да търсим сух лед.

— Сух лед ли? — изненада се Джейсън. — Това пък за какво?

— Не знам, а и Алвин не ми обясни. Той имаше един фризер и искаше да го напълни със сух лед.

Най-вероятно за транспортиране на материала, помисли си Джейсън. Това вече звучи по-обещаващо…

* * *

Веднага след като кацнаха в Сиатъл нагласиха часовниците си на местно време. Джейсън надникна през илюминатора. Навън валеше, точно според очакванията му. Дъждовните капки правеха малки гейзерчета в локвите по асфалтираната писта. Не след дълго и по дебелото стъкло на илюминатора плъзнаха малки вадички.

Наеха кола и в момента, в който се измъкнаха от суматохата на летището, Джейсън каза:

— Предлагам да отседнем в същия хотел, в който сте били последният път — това вероятно ще опресни паметта ви. В отделни стаи, разбира се.

Керъл се обърна да го погледне в полумрака, който цареше в купето. Но той искаше да е крайно ясен — пътуването е делово и нищо повече.

* * *

На две коли разстояние от тях се движеше тъмносин форд тауръс. Зад волана му седеше мъж на средна възраст, облечен в поло с висока яка, кожено яке и панталони на ситни квадратчета. Преди около пет часа му се бяха обадили с нареждането да посрещне самолета на „Юнайтед“ от Бостън. Трябваше да търси мъж на четиридесет и пет, по професия лекар, който ще бъде в компанията на красива млада жена. Фамилиите им бяха Хауърд и Донър, а задачата му беше да ги държи под око. Операцията се оказа по-лесна от очакваното. Мъжът с якето установи самоличността на обектите си по най-простия възможен начин — като провери имената им в бюрото на „Ейвис“, от което току-що бяха наели кола.

Сега му оставаше само да ги следва от разстояние и да чака обаждането на човек, който по всяка вероятност ще пристигне от Маями. За тази работа получаваше обичайните петдесет долара на час, плюс разноските. Остана с впечатлението, че става въпрос за някаква семейна драма…

* * *

Хотелът беше елегантен. Съдейки по неугледния външен вид на Хейс, трудно би могло да се предположи, че този човек има толкова изтънчен вкус. Взеха си самостоятелни стаи, но Керъл настоя да отворят междинната врата.

— Хайде да не се правим на много скромни — каза тя, а той остана да се чуди какво ли пък означава това.

По време на полета и двамата отказаха да се докоснат до консервираната храна, затова Джейсън предложи първо да вечерят, а след това да отидат в клуб „Тотем“. Керъл се преоблече и събра очите на всички клиенти на изискания ресторант във фоайето. Джейсън беше видимо впечатлен от свежестта и, а когато поръча бутилка калифорнийско шардоне и метр д’отела и поиска личната карта, избухна в искрен смях. Инцидентът накара и Керъл да се усмихне, въпреки че според думите и отдавна и било писнало да я вземат за гимназистка, тъй като съвсем наскоро навършила двадесет и пет.

Някъде към десет вечерта, или един след полунощ източно време, те бяха готови да тръгват за клуб „Тотем“. Джейсън усети как клепачите му натежават, но Керъл се чувстваше отлично. За да избегнат евентуални затруднения, решиха да оставят колата на паркинга пред хотела и да вземат такси. Керъл призна, че двамата с Хейс са имали доста трудности, докато открият адреса на клуба.

Оказа се, че „Тотем“ се намира доста далеч от градския център на Сиатъл, на границата на един приятен жилищен квартал. Тук нищо не наподобяваше заплашителната атмосфера на бостънската „Бойна зона“. Клубът беше заобиколен от просторен асфалтиран паркинг, на който имаше доста свободни места, наоколо не се навъртяха пияници и просяци. Заведението приличаше на съвсем обикновен бар-ресторант, ако не се брояха фалшивите тотем-колове от двете страни на входа. Още със слизането си от колата Джейсън улови тътена на рок-музиката. Изтичаха към входа, за да се спасят от досадния дъждец.

Вътрешността беше далеч по-консервативна от тази на „Кабаре“. Джейсън веднага забеляза, че сред клиентите преобладават двойките, а не закоравелите пиячи, които се трупаха около подиума в Бостън. Тук имаше дори малък дансинг. Единствената прилика между двете заведения беше формата на бара — със същите извивки от двете страни на подиума — като в Бостън. — Тук няма топлес изпълнения — прошепна Керъл. Заведоха ги до едно сепаре на първо ниво, доста отдалечено от бара. Зад тях имаше още едно ниво. Келнерката постави картонени таблички пред всеки от тях и взе поръчката им.

Джейсън изчака да им донесат питиетата и попита Керъл дали вижда някъде собственика. Отначало тя поклати глава, но петнадесетина минути по-късно стисна ръката му и се наведе над масата:

— Ето го там…