Смъртен страх

ШЕСТНАДЕСЕТА ГЛАВА

Звънецът зажужа и Джейсън изтича да отвори. През матираното стъкло на входната врата се виждаше усмихнатото лице на Шърли. Той и отвори и отстъпи крачка назад, за да се наслади на безупречното и както винаги облекло. Тази вечер беше облякла минипола от черна кожа, над която се спускаше дълъг жакет от червен велур.

— Кърън обади ли се? — попита тя, докато се насочваше към вътрешността на апартамента.

— Още не — отвърна Джейсън и внимателно сложи всички резета на входната врата.

— А сега започвай да докладваш — подхвърли тя и съблече жакета си. Под него се показа мек пуловер от кашмир. Тя седна на ръба на дивана, сключи ръце в скута си и зачака.

— Това, което ще чуеш, няма да ти хареса — предупреди я той, докато се отпускаше до нея.

— Вече направих опит да се подготвя — тръсна глава тя. — Хайде, започвай!

— Първо ще ти дам малко предварителна информация. Ако не разбираш същността на последните изследвания на процеса на стареене, едва ли ще възприемеш много от това, което ще ти кажа…

През последните години учени като Хейс правят огромни усилия да забавят този процес. Основната част от работата им е съсредоточена на клетъчно ниво, като експериментите се проверяват главно върху мишки и плъхове. Мнозинството изследователи стигат до заключението, че стареенето е естествен процес на генетична основа, който се регулира от невроендокринни, имунни и хуморални фактори.

— Вече ме изгуби като слушател — призна Шърли и шеговито вдигна ръце.

— В такъв случай ще ти предложа едно питие — надигна се той.

— Какво?

— Бира, концентрат, каквото пожелаеш…

— Май ще предпочета бира.

Джейсън отиде в кухнята, отвори хладилника и извади две студени кутийки „Купе“.

— Всички доктори сте един дол дренки! — оплака се Шърли, след като отпи една глътка. — Винаги правите нещата максимално сложни.

— В случая наистина са сложни — отвърна Джейсън и се върна на мястото си. — Молекулярната генетика се докосва до основите на самия живот. Изследователската дейност в тази област е доста рядка, при това не само поради опасността да бъдат създадени нови и смъртоносни вируси и бактерии. Плашещо е да си играеш с живота и смъртта и всеки от тези учени го знае. Трагедията на Хейс не се съдържа във факта, че се е провалил, а обратно — във факта, че е успял.

— Какво е открил?

— След малко ще стигнем и до това — отвърна Джейсън, отпи едра глътка бира и избърса уста с опакото на дланта си. — Нека ти представя нещата по друг начин. Всички ние навлизаме в пубертета горе долу по едно и също време, узряваме и стареем и ако не се намесят болестите или катастрофите — умираме приблизително на една и съща възраст. Шърли кимна с глава.

— Това е така, защото нашите организми са генетично програмирани и следват своя вътрешен ритъм. С течение на времето едни гени се включват в действие, а други се изключват. Точно този процес е привлякъл вниманието на Хейс. Той е изучавал различните начини, по които хуморалните сигнали от мозъка контролират растежа и сексуалната зрелост. Изолирайки няколко от тези хуморални протеини, той изследва въздействието им върху периферните тъкани. Надявал се е да разбере какво кара клетките да започнат да се делят, или да спрат да се делят…

— Дотолкова и аз разбирам — кимна Шърли. — Това беше една от причините да го назначим. Надявахме се да направи епохално откритие в областта на лечението на рака…

— Сега ще ми позволиш едно малко отклонение — погледна я Джейсън. — Един друг учен на име Денкла също експериментира върху проблемите на стареенето. Той вади по оперативен път хипофизата на опитни животни — най-често плъхове, подменя съответните хормони и отново я вкарва в организма. По този начин постига значително по-дълъг живот на тези плъхове… Замълча и отново погледна към Шърли.

— Трябва ли да кажа нещо? — попита тя.

— Не ти ли щраква нещо като ти описвам опитите на Денкла?

— По-лесно е ти да ми кажеш — направи гримаса тя.

— Денкла стига до извода, че хипофизата изпуска не само хормоните на растежа и пубертета, но и хормона на стареенето, който той нарича „хормон на смъртта“.

— Това звучи страшно жизнерадостно — нервно се усмихна Шърли.

— Предполагам, че по време на своите експерименти Хейс се е натъкнал именно на този „хормон на смъртта“, който е открил Денкла — продължи Джейсън. — И затова нарича откритието си иронично — търси стимулатори на растежа, но открива хормон, който причинява бързо стареене и смърт.

— Какво ще стане, ако този хормон бъде инжектиран на някого? — попита Шърли.