Смъртен страх

— Аз не съм посетител — отвърна Джейсън и извади личната си карта от ГХП.

— Посещенията след шест се забранени — повтори охранителят без дори да погледне картата му. — Изключения никому.

— Но аз…

Джейсън изведнъж млъкна, осъзнал от физиономията на дебелака, че всякакви спорове са безсмислени.

— Заповядайте утре сутринта, сър — рече онзи и затръшна вратата под носа му.

Джейсън се спусна обратно по стъпалата, спря и вдигна глава към пететажната фасада. Облицовката, беше тухлена, а рамките на прозорците бяха от гранитни плочи. Нямаше никакво намерение да се отказва, но предприе известни мерки за заблуда, тъй като беше сигурен, че охранителят го наблюдава. Качи се в колата и напусна паркинга, но спря само на стотина метра надолу по пътя. Слезе от колата и тръгна направо през поляната, насочвайки се към задната част на училищната сграда.

Спря под прикритието на дърветата и внимателно я огледа. Аварийни стълби имаше и от трите и страни, с изключение на предната. Всички стигаха до покрива. За съжаление и тук, както в блока на Керъл, долните има краища не опираха в терена, а стояха вдигнати нагоре. Наоколо не се виждаше нищо, на което би могъл да стъпи, за да ги достигне.

В дясната част на сградата имаше стълбище, което слизаше надолу и свършваше пред заключена врата. Опипвайки напосоки в мрака, Джейсън установи, че вратата има остъклено прозорче. Върна се обратно на повърхността и потърси подходящ камък.

В тихата вечер трясъкът на счупеното стъкло прозвуча като изстрел. Беше сигурен, че е събудил и мъртвите. Изтича към близките храсталаци, приклекна сред тях и зачака. Изтекоха петнадесет минути преди да реши, че вече може да се върне обратно. Бръкна през дупката и напипа резето. Вратата със скърцане се отвори. Аларма нямаше.

През следващия половин час се препъваше в просторното приземие, което очевидно се използваше за склад. Откри някаква подвижна стълба и се запита дали да не я изнесе навън и да пробва да се хване за най-ниското стъпало на аварийната. След кратко колебание се отказа и продължи да опипва стените с надеждата да открие електрически ключ. Най-накрая успя и помещението се обля от жълтеникава светлина.

Оказа се в нещо като склад-работилница. Край стените бяха подредени косачки за трева, лопати и други сечива. В съседство с електрическия ключ имаше някаква врата и той предпазливо я открехна. Зад нея се оказа просторното помещение на локалното парно отопление, осветено от една единствена мъждива крушка.

Джейсън го прекоси на няколко скока, изкачи се по тясна метална стълба и спря пред желязна врата. Предпазливо натисна бравата и вратата се отвори. Веднага разбра, че се е добрал до централното фоайе. От предишните си посещения знаеше, че стълбите към отделенията се намират вдясно. На отсрещната страна имаше канцелария с остъклени стени, в която седеше жена на средна възраст, приведена над някакви книжа. Джейсън протегна врат по посока на централния вход и успя да зърне краката на дебелия охранител, покачени върху някакъв стол. Лицето му обаче не се виждаше.

Затаил дъх, той се плъзна покрай вратата и внимателно я притвори. За момент беше изложен напълно на погледа на жената в канцеларията, но тя не вдигна глава от книжата пред себе си. Налагайки си бавно движение, той прекоси фоайето и се насочи към стълбището. Когато най-сетне взе завоя и се скри от погледа на служителката и охранителя, от гърдите му се откъсна въздишка на облекчение. За-изкачва се нагоре, като вземаше по две стъпала наведнъж, докосвайки ги само с върха на пръстите си. Целта му беше отделението за момчета между четири и дванайсетгодишна възраст, което се намираше на третия етаж.

Стълбите бяха от мрамор, който отекваше под краката му въпреки всички усилия да стъпва безшумно Над главата му имаше широка стъклена капандура, която в този час от денонощието приличаше на някакво странно око от черен оникс, монтирано в тавана.

Добрал се до третия етаж, той предпазливо открехна вратата, която водеше към коридора. Спомни си, че в дъното вдясно има остъклена будка за дежурната сестра. Оттам идваше ярка светлина, макар че останалата част от коридора беше тъмна. Вътре седеше мъж с бяла престилка, който, по подобие на колежката си долу, беше потънал в четене.

Вратата на отделението беше на отсрещната стена, диагонално на стълбището. В горната и част имаше голямо прозорче от матирано стъкло, в което се преплитаха метални нишки. Като хвърли последен поглед към дежурния, Джейсън прекоси на пръсти коридора и се шмугна в тъмната стая. В носа го удари неприятна и доста задушлива миризма. Изчака няколко секунди, за да се увери, че дежурният не го е забелязал, после щракна електрическия ключ. Беше решен да го стори, въпреки опасността да бъде заловен.