Смъртоносно

— Може би е решила, че вероятността точно ти да я издадеш, е най-малката — предположи Спенсър.

— Ами, сбъркала е. — Емили извади телефона си. Те се събраха около него и изслушаха гласовото съобщение. Когато Ариа чу пискливия кикот, по гърба я полазиха тръпки.

— Не мога да повярвам — промърмори пребледнялата Хана. — Според теб нарочно ли ти се е обадила или се е получило случайно?

Емили затвори очи.

— Нямам представа.

— Трябва ли да го препратим на Фуджи? — попита след миг Ариа.

Спенсър изсумтя.

— Тя смята, че всичко сме си измислили. Възможно е и това съобщение да идва от някой наш телефон.

Ариа погледна към Емили.

— Пусни го отново.

Емили го пусна. Ариа се заслуша в познатия смях, който се изви във въздуха.

— Звучи така, сякаш тя се намира сред тълпа, не мислите ли?

— И се чува някакво обявление — отбеляза Хана. — Но не мога да чуя какво точно казва мъжът.

— Знам, и аз го чух — потвърди Емили. — Ако успеем да изолираме тази част от съобщението, може би ще успеем да проследим откъде ни се е обадила Али. Може да се окаже място, което често посещава.

— А може да е поредният капан — рече горчиво Ариа.

Хана я погледна гневно.

— Имаш ли по-добра идея?

— Съжалявам. — Ариа разпери ръце. — Но дори да получим някаква следа от съобщението, какво ще правим с нея? Не можем просто да нахлуем в полицейския участък и да кажем, Хей, може да вземем на заем криминоложкото ви оборудване?

Очите на Спенсър грейнаха.

— Всъщност познавам някой, който знае как да използва тези неща — и да ни помогне.

Емили леко наведе глава.

— Кой?

— Сестра ми и Уайлдън.

Хана избухна в смях.

— Мелиса? Сериозно ли говориш?

— Тя ми предложи услугите си. И си помислете — нормално е Мелиса да желае смъртта на Али. — Спенсър скръсти ръце на гърдите си. — Можем да вземем влака до града. Късно е — никой няма да ни обърне внимание. Най-лошото, което може да се случи, е Мелиса да ни затръшне вратата под носа… или да се обади на ченгетата.

Ариа се загледа безизразно в „Уауа“, обмисляйки предложението. Духаше вятър, който донасяше до обонянието им аромата на домашно приготвени понички.

— Аз съм съгласна, ако и вие сте съгласни.

— И аз — рече Хана.

— Бройте ме и мен — каза Емили с грейнали очи. — Да вървим.

25.

Аудиозаписът

— Ъъъ, здрасти? — каза Мелиса Хейстингс, когато отвори вратата на викторианската си къща на Ритънхаус Скуеър пред Спенсър и останалите. Беше почти полунощ; цялото й лице бе намазано с ухаещ на лавандула крем и тя беше облякла протъркана тениска на „Роузууд Дей“ и боксерки с щампи на миниатюрни златисти ретривъри. Спенсър имаше усещането, че бяха на Уайлдън.

— Може ли да влезем? — попита тя сестра си. — Важно е.

Мелиса погледна към останалите застанали на верандата момичета и кимна.

— Влизайте.

Тя ги поведе напред по коридора, като ги помоли да оставят нещата си и обувките в малката гардеробна, която се намираше встрани от вестибюла. После влязоха в дневната със стени в успокояващо жълто и лъскав орехов паркет. Мебелите, украшенията и килимите си подхождаха идеално. Спенсър си помисли, че стаята й изглежда позната и почти веднага се досети защо. Тя беше подредена точно като къщата им в Роузууд. Телевизорът в дневната показваше Си Ен Ен. Както обикновено репортерите говореха за убийството на Табита. Делото на Лъжкините след седем дни, гласеше банерът в долната част на екрана. Мелиса го изключи.

— Спенсър? Хана? — Уайлдън се появи на стълбището, облечен също в боксерки и тениска. Той изглеждаше изнервен.

Стомахът на Спенсър се сви. Може би идеята не беше чак толкова добра — Мелиса беше неин съюзник, но Уайлдън?

Сестра й пристъпи напред.

— Дарън, трябва да им помогнем.

Уайлдън въздъхна и слезе на първия етаж. Лицето му изразяваше предпазливост, но в него се долавяше и любопитство. Емили бръкна в джоба си и му подаде телефона си.

— Получих гласова поща, която ми се иска да провериш. Почти съм убедена, че гласът е на Али.

— Имаш ли някакво оборудване, което може да усили част от записа? — попита Спенсър. — Може би ще успеем да разберем откъде се обажда.

— Или дори да изолираме гласа й и да докажем, че наистина е тя — додаде Емили. — Ченгетата не вярват, че е още жива. Трябва да ги накараме да го разберат.

Уайлдън присви зелените си очи.

— Все още не съм убеден, че това е добра идея.

— Дарън, моля те. — Мелиса се приближи до него. — Това е сестра ми.

Спенсър преглътна буцата в гърлото си. Толкова бе хубаво да я чуе да го казва.

— Погледът на Уайлдън премина по момичетата.

— Добре — каза той след миг, след което взе телефона на Емили и седна на дивана. — Когато работех в роузуудския участък, използвахме програма, до която имахме достъп чрез вътрешната ни мрежа — трябваше ни само цифров файл на записа. Ако паролите на мрежата не са променяни, мисля, че ще успея да вляза в системата.

— Това ще е супер! — ахна Емили.