Нещо привлича вниманието му — движи се бързо по повърхността на кълбото. Струва му се, че е комар. Но в Метавселената няма комари. Опитва се да се съсредоточи върху нещото. Компютърът, който изпраща към роговиците му лазерни лъчи със слаба мощност, отскачащи от тях, усеща тази промяна във вниманието и Хиро ахва — той сякаш се гмурка надолу към глобуса като разхождащ се из космоса астронавт, току-що изпаднал от орбита. Когато най-сетне се овладява, се намира само на няколкостотин мили над земята, вперил поглед в плътно облачно струпване, и вижда комара, който се плъзга под него. Това е нисколетящ сателит на ЦРК, летящ от север на юг в полярна орбита.
— Информацията ви, господине — обажда се Библиотекарят.
Хиро се сепва и вдига поглед. Земята се люшва надолу и излиза от полезрението му. Библиотекарят е застанал пред него и му протяга хиперкарта. Като всеки библиотекар в Реалността, и този демон може да се движи с безшумни стъпки.
— Може ли да вдигаш малко повече шум, докато ходиш? Лесно се стряскам — моли Хиро.
— Готово, господине. Моите извинения.
Хиро се пресяга за хиперкартата. Библиотекарят пристъпва напред и се навежда към него. Този път, когато стъпва на татамито, изпод стъпалото му излиза тих звук. Хиро чува белия шум на панталона, хлъзгащ се по крака.
Той взема хиперкартата и я поглежда. На нея пише:
Резултати от Библиотечното търсене за:
Райф, Лорънс Робърт, 1948 —
Обръща картата. Гърбът й е разделен на няколко десетки иконки колкото нокътче. Някои са малки снимчици на първите страници на вестници. Много от тях представляват пъстри светещи правоъгълници: миниатюрни телевизионни екрани, показващи видео на живо.
— Невъзможно е — казва Хиро. — Аз се намирам във фургон! Свързан съм с клетъчна връзка. Не може да си вкарал толкова много видео в моята система с такава бързина.
— Не беше необходимо нищо да вкарвам — обяснява Библиотекарят. — Всички съществуващи видеозаписи на Л. Боб Райф са събрани от д-р Лагос и вкарани в масива данни Бабел/Инфокалипсис, който вече присъства във вашата система.
— О!
14
Хиро се е втренчил в миниатюрния телевизионен екран в горния ляв ъгъл на картата. Екранът се издига към него и най-сетне се превръща в подобие на телевизор с трийсетсантиметров диагонал с ниска разделителна способност, на една ръка разстояние от него. После видеообразът се раздвижва. Много лошо заснет на осеммилиметрова лента училищен футболен мач от шейсетте. Без саундтрак.
— Какъв е този мач?
Библиотекарят отговаря:
— В Одеса, щата Тексас, през 1965 г. Л. Боб Райф играе краен защитник, номер осми, в тъмна униформа.
— Не ми трябват чак такива подробности. Можеш ли да обобщиш някои от тези неща?
— Не, но мога да изредя накратко съдържанието. Това отделение съдържа осем мача от гимназията. В четвърти курс Райф е бил играч от Б-отбора на щатския тим на Тексас. После получил академична стипендия за „Райс“ и постъпил в тамошния футболен отбор, така че има и четиринайсет записа от мачове в колежа. Райф е завършил комуникации.
— Доста логично, като се има предвид какъв е станал.
— Става телевизионен спортен репортер в „Хюстън маркет“, така че има и петдесет часа заснет материал от този период — най-вече неща, невлезли в работа, разбира се. След две години в този бранш Райф навлиза в бизнеса заедно с прачичо си — финансист с корени в петролния бизнес. Отделението съдържа няколко вестникарски статии в тази връзка, които, както забелязах при прочита им, всички до една са текстово свързани — което предполага, че произхождат от един и същи източник.
— Изявление за пресата.
— После пет години няма никакви статии.
— Бил е намислил нещо.
— Сетне започваме да виждаме повече статии, най-вече в религиозната секция на хюстънските вестници, в които се изреждат даренията на Райф за различни организации.
— Това ми прозвуча като обобщение. Мислех, че не можеш да обобщаваш.
— Всъщност не мога. Цитирах обобщение, което доктор Лагос направи неотдавна пред Хуанита Маркес в мое присъствие, докато разглеждаха същите данни.
— Продължавай.
— Райф е дарил петстотин долара на Шотландската църква на Огненото кръщение с главен свещеник преподобният Уейн Бедфорд; две хиляди и петстотин долара за Младежката петдесятна лига от Бедсайд с президент преподобният Уейн Бедфорд; сто и петдесет хиляди за Петдесятната църква на Новата Троица с основател и патриарх преподобния Уейн Бедфорд; два милиона и триста хиляди долара за Библейския колеж „Райф“ с президент и председател на катедрата по теология преподобният Уейн Бедфорд; двайсет милиона за катедрата по археология на Библейския колеж „Райф“ плюс четиридесет и пет милиона за катедрата по астрономия и сто милиона за катедрата по компютърни науки.
— Тези дарения преди хиперинфлацията ли са направени?
— Да, господине. Това са били, както се казва, истински пари.
— Тоя тип, Уейн Бедфорд — това същият преподобен Уейн ли е, дето държи „Райските врата на преподобния Уейн“?
— Същият.
— Да не би да ми казваш, че Райф притежава „Преподобния Уейн“?