Снежен крах

Райф се разхожда сред хората и раздава библейски комикси и целувки на дечицата. Те се скупчват около него с широки усмивки, притискат длани една в друга и се кланят. Райф също им се кланя, много непохватно, но по лицето му няма веселие. Той е смъртно сериозен.

— Господин Райф, какво е мнението ви за хората, които твърдят, че това от ваша страна е само рекламен номер за самовъзвеличаване? — този интервюиращ се опитва да прилича повече на Лошото ченге.

— Стига бе, ако си пилеех времето в съставяне на мнения за всичко, никаква работа нямаше да свърша — отвръща Л. Боб Райф. — Трябва да питате тези хора какво мислят те.

— Значи ми казвате, че тази програма за подпомагане на бежанците няма нищо общо с публичния ви образ?

— Тц. В…

Тук има монтаж и пак показват журналиста, който дрънка надуто в камерата. Райф аха-аха да произнесе проповед, усеща Хиро, но го отрязаха.

Ала едно от истинските великолепия на Библиотеката е, че там се съхраняват толкова много изрезки. Това, че нещо, записано на видеолента, така и не е било излъчено в някоя програма, не означава, че то не притежава разузнавателна стойност. ЦРК отдавна е пипнала здраво видеотеките на телевизионните мрежи. Всички тези изрезки — милиони часове заснет материал — все още не са прехвърлени в Библиотеката в дигитална форма. Но можете да изпратите молба — ЦРК ще свали за вас касетата от рафта и ще ви я пусне.

Лагос вече го е направил. Записът е тук.

— Тц. Вижте, Салът е медийно събитие. Но в много по-дълбок и общ смисъл, отколкото бихте могли да си представите.

— О…

— Той е създаден от медия, поради това, че без медиите хората не биха узнали за съществуването му. Бежанците нямаше да излязат и да се прикрепят към него, както правят сега. Той захранва медиите. Той създава голям информационен поток — нали знаете, филми, новинарски репортажи…

— Значи вие създавате собствено новинарско събитие, за да печелите пари от информационния поток, който то поражда? — пита журналистът в отчаян опит да проследи мисълта на Райф. Тонът му говори, че всичко това е просто хабене на лента. Отегчението му предполага, че Райф не за първи път е излетял по шантава тангента.

— Отчасти. Но това е едно много грубо обяснение. Всъщност нещата са много по-дълбоки. Вероятно сте чували израза, че Индустрията се храни с биомаса, както китовете филтрират планктон от океана.

— Да, чувал съм го.

— Това е мой израз. Аз го измислих. Тези изрази са като вируси, нали знаете. Те са информация — данни, — която се разпространява от един човек на друг. Е, функцията на Сала е да докара повече биомаса. Да обнови Америка. Повечето страни са статични, на тях им трябва само да продължават да раждат бебета. Но Америка е като стара дрънчаща и пушеща машина, която се тътрузи през пейзажа, загребва и изяжда всичко по пътя си. И оставя подире си километрична диря от боклук. Чели ли сте някога историята за лабиринта и минотавъра?

— Разбира се. На Крит, нали? — журналистът отговаря само заради сарказма. Той не може да повярва, че стои тук и слуша това. Той иска да отлети обратно за Ел Ей, по възможност вчера.

— Да. Всяка година гърците трябвало да подберат няколко девици и да ги пратят като дан на Крит. После царят ги вкарвал в лабиринта и минотавърът ги изяждал. Четох тая легенда като малък и се чудех какви ли пък са били тия пичове на Крит, дето всички ги е било толкова шубе от тях, че са си давали смирено децата за изяждане всяка година. Сигурно са били някакви големи гадняри.

Сега гледам на това от друга перспектива. За горкичките смотаняци там долу Америка сигурно изглежда по същия начин, както и Крит на онези окаяни гръцки мухльовци. Само дето тук нямаме принуда. Тези хора там долу ни дават доброволно децата си. Изпращат ги в лабиринта с милиони, за да бъдат изядени. Индустрията се храни с тях и изплюва обратно образи, изпраща филми и ТВ програми по моите мрежи — изпраща на тези хора образи на богатство и екзотика, надхвърлящи и най-смелите им мечти. Дава им нещо, за което да мечтаят, към което да се стремят. Тъкмо това е функцията на Сала. Това е просто един голям планктононосач.

Най-сетне журналистът се отказва от журналистиката и започва открито да кастри Л. Боб Райф. Писнало му е от тоя.

— Това е отвратително. Не мога да повярвам, че мислите по този начин за хората.

— Стига бе, момченце, я слез от коня. Никого не изяждат наистина. Това е просто речева фигура. Те идват тук, намират си прилична работа, откриват Иисус, купуват си скара „Уебър“ и живеят дълго и щастливо. Нещо нередно има ли в това?

Райф е вбесен. Той крещи. Зад него бангладешците прихващат емоционалните му трептения и също се разстройват. Изведнъж един от тях, невероятно мършав мъж с дълъг, увиснал мустак, се втурва пред камерата и се разкрещява: „а ма ла ге зен ба дам гал нун ка ария су су на ан да…“ Звуците преминават от него към съседите му и се разплискват като вълна по палубата.

— Стоп — командва журналистът, обръщайки се към камерата. — Стига. Бригада Ала Бала пак се раздрънка.