Снежен крах

Така че на всеки три-четири метра стърчи по един изпъчен здравеняк, облечен в отровнозелен анорак с надпис „ТВЪРДАТА РЪКА НА ЗАКОНА“ на гърба. Много бият на очи — тъкмо както на тях им харесва. Но всичко е направено с електропигмент, така че ако стане беля, могат да се пребоядисат черни само с натискане на един ключ на ревера. Стават непроницаеми за куршумите само като затворят предния цип на анорака. Сега нощта е топла и повечето държат униформите си отворени за полъхващия хладен ветрец. Някои просто обикалят, но повечето бдят и държат под око тълпата, не групата.

Докато оглежда всичките тези войници, Хиро търси генерала и не след дълго го намира: дребен, набит негър, тип недорасъл щангист. Облечен е със същия анорак като другите, но под него има допълнителна бронежилетка, а върху нея е окачен симпатичен набор от комуникационно оборудване и малки, хитри уредчета за причиняване на болка на хората. Току търчи насам-натам, върти глава наляво-надясно, мърмори на бързи изблици в микрофона си като футболен треньор на страничната линия.

Хиро забелязва и един висок мъж, наближаващ четирийсетте, със забележителна козя брада, облечен в много хубав тъмносив костюм. Забелязва и как диамантите на иглата на вратовръзката му проблясват от триста метра. Знае, че ако се приближи, ще успее да разчете думата „Крипс“, изписана със сини сапфири, сгушени сред диамантите. Той си има собствена охрана от още половин дузина костюмари. Макар че не се грижат за охраната, тези не са могли да се сдържат да не пратят символична делегация, която да развее знамето.

Това е нелогичен извод, гризящ краищата на Хировото съзнание от десет минути насам: лазерната светлина притежава някаква странна зърнеста наситеност, молекулярна чистота, отразяваща нейния произход. Окото ти го забелязва, по някакъв начин знае, че е неестествено. Това навсякъде бие на очи, но особено много — под мръсен надлез посред нощ. Светлинката постоянно проблясва в периферното зрение на Хиро и той непрекъснато се опитва да проследи източника й. За него тя е очевидна, но като че никой друг не я забелязва.

Някой под този надлез, някъде, осветява с лазерен лъч лицето на Хиро.

Това го нервира. Без много да бие на очи, той леко променя курса. Запътва се по посока на вятъра към огън от запален боклук, пламтящ в стоманен варел. Сега е застанал посред струя рядък дим, който подушва, но не точно го вижда.

Ала следващият път, когато лазерът се стрелва към лицето му, той разпръсква милион мънички пепелни частици и се разкрива — чиста геометрична линия в пространството, сочеща право към своя източник.

Това е гаргойл, застанал в сумрака до една барака. И за в случай, че не се набива достатъчно на очи, е облечен с костюм. Хиро се отправя към него.

Гаргойлите представляват срамната страна на Централната разузнавателна корпорация. Вместо да използват лаптопи, те носят компютрите по тялото си, разделени на отделни модули и окачени на кръста, на гърба, на шлема. Те служат като уреди за наблюдение над хората и записват всичко ставащо около тях. Нищо не изглежда по-тъпо. Тази премяна е модерният еквивалент на калъфа на сметачната линийка или този на калкулатора, закачен на колана — знак, че потребителят му принадлежи към класа, едновременно над и далеч под човешкото общество. За Хиро те са благодат, защото въплъщават най-лошия стереотип на нещатния сътрудник на ЦРК. Те привличат към себе си цялото внимание. Този самоналожен остракизъм се отплаща с това, че можеш непрекъснато да се намираш в Метавселената и през цялото време да събираш информация.

Големите клечки в ЦРК не могат да понасят тия типове, защото те стоварват в базата данни зашеметяващо количество безполезна информация, разчитайки на мижавия шанс някаква част от нея все пак да се окаже полезна. Все едно да записваш номера на всяка кола, която виждаш на път за работа всяка сутрин за в случай, че някоя от тях блъсне човек. Дори и базата данни на ЦРК не може да побере безпределни количества боклук. И затова закоравелите гаргойли не след дълго ги изритват оттам.

Този още не са го изритали. И ако съдим по качеството на оборудването му — а то е много скъпо — от доста време се занимава с това. Значи сигурно си го бива.

Щом е така, защо се мотае тук?

— Хиро Протагонист — казва гаргойлът, когато Хиро най-сетне го издирва в мрака до бараката. — Нещатен сътрудник на ЦРК от единайсет месеца. Специалист по Индустрията. Бивш хакер, пазач, разносвач на пици и организатор на концерти — смънква всичко това той. Не иска Хиро да му губи времето с рецитиране на куп известни факти.