Снежен крах

И от двете страни го приближава по един Крип. Май не се радват особено точно на това си задължение и постоянно хвърлят коси погледи към мотора. Крипът-началник не спира да ги ръчка с глас, натирва ги към Гарвана и ръцете му. Всеки от тези държи ръчен металдетектор. Те завъртат уредите около тялото на Гарвана и не намират нищичко, даже не и най-малката прашинка метал, даже не и монетка в джоба. Човекът си е сто процента органичен. Така че ако не друго, предупреждението на Лагос за ножа на Гарвана излезе пълна тъпотия.

Двамата Крипс се връщат бързо при основната група. Гарванът тръгва подире им. Но шефът-Крип отстъпва назад и вдига двете си ръце в знак „спри“. Гарванът спира на място и усмивката се връща на лицето му.

Шефът-Крип се извръща и посочва черното си БМВ. Задната врата на колата се отваря и навън излиза един мъж — по-млад и по-дребен чернокож с кръгли очила с телени рамки, облечен с джинси, огромни бели маратонки и типични студентски дрешки.

Студентът тръгва бавно към Гарвана и вади нещо от джоба си. Ръчен уред, но твърде обемен за калкулатор. Има клавиатура отгоре и нещо като прозорче в единия край, с което студентът непрекъснато държи Гарвана под прицел. Над клавиатурата има датчик със светодиод, а под него — червена мигаща лампичка. Студентът е нахлупил чифт слушалки, включени към задницата на уреда.

За начало момчето насочва прозорчето към земята, после — към небето, а после — към Гарвана, без да изпуска от поглед мигащата лампичка и датчика. Това напомня на някакъв религиозен обред — приемане на дигитална входяща информация от небесния дух, после от земния дух, и най-сетне от черния рокер-ангел.

После той бавно се отправя към Гарвана, стъпка по стъпка. Хиро вижда как червената лампичка пулсира на пресекулки — не следва никаква конкретна схема или ритъм.

Студентът стига на метър от Гарвана, после го заобикаля два пъти, като постоянно държи уреда прицелен навътре. Когато приключва се дръпва пъргаво, обръща се и го насочва към мотоциклета. Щом уредът се насочва към мотоциклета, червената лампичка започва да примигва много по-начесто.

Студентът отива при главния Крип, маха слушалките и двамата си разменят няколко думи. Крипът го изслушва, но е вперил поглед в Гарвана. Кима няколко пъти, най-сетне потупва студента по рамото и го изпраща обратно в БМВ-то.

Гайгеров брояч.

Гарванът тръгва към големия Крип. Ръкуват се — обикновено стандартно Евроръкостискане, никакви префърцунени вариации. Срещата никак не е приятелска. Крипът лекичко се блещи, Хиро забелязва браздите по челото му, всичко в стойката и лицето му крещи: „Разкарайте ме от този марсианец!“.

Гарванът се връща обратно при радиоактивния си шопар, отпуска няколко бънджи въжета и взема един метален куфар. Подава го на шефа-Крип и двамата пак си стискат ръцете. После се обръща, връща се бавно и спокойно при мотоциклета, качва се и потегля с пърпорене.

На Хиро много му се иска да поостане и да погледа още, но има чувството, че тъкмо това събитие Лагос го е покрил. А освен това си има друга работа. Две лимузини си пробиват път през тълпата към сцената.

Лимузините спират и от тях започват да изскачат нипонци. Облечени с тъмни дрехи, вдървени, те застават неловко посред вихрещия се купон като шепа счупени нокти, забучени в шарено желе. Най-сетне Хиро събира смелост да отиде и погледне през прозореца дали е онзи, който той си мисли, че е.

През опушеното стъкло не се вижда нищо. Той се навежда и залепва нос на стъклото в опит да ги накара да го видят.

Пак никакъв отклик. Най-накрая почуква на прозореца.

Тишина. Хиро поглежда антуража. Всичките са го зяпнали. Но щом вдига очи, до един извръщат погледи и изведнъж се сещат да си извадят цигарите или да си разтъркат веждите.

Вътре в лимузината има един-единствен светлинен източник, достатъчно ярък, че се вижда през опушеното стъкло, и това е отчетливият издут правоъгълник на телевизионен екран.

Какво толкова, по дяволите. Това тук е Америка, Хиро е полуамериканец и няма смисъл да изпадаме в крайности по повод учтивостта. Той отваря вратата и поглежда към задната част на лимузината.

Суши Кей седи там, заклещен между двама други млади нипонци — програматори от неговия имидженерен екип. Косата му е изключена и изглежда просто като оранжева прическа „афро“. Облечен е в частично сглобен сценичен костюм — очевидно очаква да се качи тази вечер на сцената. Изглежда е приел предложението на Хиро.

Той гледа известната телевизионна програма „Шпионско око“. Тя е продуцирана от ЦРК и се излъчва от едно от най-големите студиа. Това е „риалити телевизия“ — ЦРК избира някой от агентите си, ангажиран с мокра поръчка — работа с плащ и шпага — и го подключва към гаргойлска апаратура, така че всичко, което вижда и чува, се предава в основната база в Лангли. После от материала се монтира седмично едночасово предаване.