Снежен крах

Хиро никога не го гледа. Откакто работи за ЦРК, то някак си го дразни. Но чува много клюки за шоуто и знае, че тази вечер дават предпоследният епизод на поредица от пет части. ЦРК е успяло да внедри нелегално свой човек на Сала и там той се опитва да се инфилтрира в една от многобройните тамошни колоритни, садистични пиратски банди: Организацията „Брус Лий“.

Хиро се качва в лимузината и поглежда екрана тъкмо навреме, за да види самия Брус Ли от гледната точка на злочестия гаргойл-шпионин, задал се по някакъв тъмен коридор на призрачния Сал. От острието на самурайския меч на Брус Ли падат капки влага.

— Хората на Брус Ли са заловили шпионина на един стар корейски кораб-фабрика в Ядрото — обажда се един от оръженосците на Суши Кей. Припряно, съскаво обяснение. — Сега го търсят.

Изведнъж Брус Ли попада под ярък прожекторен лъч, под който диамантената му усмивка — негова запазена марка, проблясва като ръкав на галактика. В средата на екрана един мерник се прицелва в челото му. Явно шпионинът е решил, че трябва да се измъкне с бой от тази каша и сега насочва някоя от мощните оръжейни системи на ЦРК в черепа на Брус Ли. Но после образът се размазва отстрани и някакъв тайнствен черен силует затулва пирата. Сега мерникът е прицелен в… какво точно?

За да разберем, ще трябва да изчакаме до следващата седмица.

Хиро се настанява срещу Суши Кей и програмистите, до телевизора, така че да може да вижда мъжа все едно през телевизионния обектив.

— Аз съм Хиро Протагонист. Доколкото разбирам, получили сте съобщението ми.

— Су! — крясва Суши Кей — нипонското съкращение на универсалното холивудско прилагателно „супер“. И продължава:

— Хиро-сан, дълбоко съм ви задължен за този единствен по рода си шанс да изпълня скромните си произведения пред такава публика. — Казва всичко това на нипонски, освен „единствен по рода си шанс“.

— Длъжен съм покорно да ви се извиня, задето уредихме всичко така набързо и случайно — отговаря Хиро.

— Съкрушен съм, че чувствате нужда да се извинявате, след като сте ми предоставили възможност, за която всеки нипонски рапър би дал какво ли не — да изпълня скромните си произведения пред истински хулигани от гетата на Ел Ей.

— Дълбоко съм смутен да ви разкрия, че тези фенове не са точно хулигани от гетото, както нехайно съм ви подвел. Те са трашъри. Скейтъри, които харесват както рап, така и хеви метъл.

— А… Добре, чудесно — отговаря Суши Кей. Но тонът му загатва, че всъщност никак не е чудесно.

— Но тук имаме представители на Крипс — продължава Хиро. Мисли на страшна скорост дори и според собствените си критерии. — И ако вашето изпълнение се приеме добре, а аз съм напълно убеден в това, те ще разнесат мълвата из тяхната общност.

Суши Кей отваря прозореца. Нивото на децибелите мигом скача петорно. Той се взира в тълпата — пет хиляди потенциални пазарни дяла, млади, нахъсани хора. Никога досега не са чували музика, която да не е перфектна. Или перфектният студиен дигитален звук от CD-плейърите им, или перфектното изпълнение на фъз-гръндж от най-добрите в бизнеса — групите, дошли в Ел Ей да се прочуят и оцелели в гладиаторските битки по клубовете. Лицето на рапъра грейва едновременно от радост и ужас. Сега той трябва наистина да се качи там и да се справи със сценичната треска. Там, пред кипящата биомаса.

Хиро излиза и му прокарва път. Лесна работа. После се скатава. Свършил си е работата. Няма смисъл да си губи времето с тоя слабак Суши Кей, когато Гарванът се мотае тук и представлява далеч по-мощен източник на доходи. Така че Хиро се отправя обратно към периферията.

— Йо! Пичът с мечовете — подвиква някой.

Хиро се обръща и вижда един от „Твърдата ръка на закона“ в зелен анорак да му маха. Това е нисичкият як момък с шлема — отговорникът на охраната.

— Скръц-скръц — представя се той и подава ръка.

— Хиро — представя се на свой ред Хиро, като стиска ръката му и му подава визитката си. Няма особени причини да се прави на скромен пред тия пичове. — С какво мога да ви бъда полезен, Скръц-скръц?

Скръц-скръц прочита визитката. Държи се с някаква преувеличена учтивост, горе-долу като военен. Спокоен, зрял, ролеви-моделски като гимназиален футболен треньор.

— Вие ли отговаряте за това тука?

— До известна степен всеки отговаря.

— Господин Протагонист, преди няколко минути получихме обаждане от ваша приятелка на име Уай Ти.

— Какво е станало? Добре ли е тя?

— О, да, господине, съвсем си е добре. Но познавате ли го тоя бръмбар, дето говорихте с него преди малко?

Хиро никога не е чувал терминът „бръмбар“ да се използва по този начин, но се досеща, че Скръц-скръц говори за гаргойла, Лагос.

— Да.

— Е, възникнала е ситуация, засягаща въпросния господин, за която Уай Ти ни съобщи. Решихме, че ще поискате да погледнете.

— Какво става?

— Ъъ, защо не дойдете с мен? Нали знаете, някои неща е по-лесно да ги покажеш, отколкото да ги обясниш вербално.

Щом Скръц-скръц се обръща, започва първото рап парче на Суши Кей. Гласът му издава напрежение.