Хиро следва Скръц-Скръц встрани от тълпата, към сумрачните околности на копторите. Над тях, върху насипа на надлеза, той смътно различава фосфоресциращи форми — Хората от „Твърдата ръка на закона“ в зелени якета обикалят някакъв странен обект на привличане.
— Внимавай къде стъпваш — предупреждава го Скръц-скръц, щом започват да се изкачват по склона. — Тук-там е хлъзгаво. —
Това е типичен халтав насип от пръст и камъни, който сякаш ще бъде отнесен от първия дъжд. Тук-там растат градински чай, кактуси и бурени, всичките хилави и полумъртви от замърсения въздух.
Трудно е да се различи ясно каквото и да било, защото Суши Кей подскача насам-натам долу по сцената и ярките оранжеви лъчи на протуберансовата му прическа се носят напред-назад по насипа сякаш със свръхзвукова скорост, изливат зърнеста, размазана светлина върху плевелите и камъните и превръщат всичко в шантави, обезцветени, висококонтрастни стопкадри.
Скръц-Скръц изкачва хълма успоредно на прясна мотоциклетна диря, врязана в рохкавата жълта почва. Тя се състои от дълбока, широка следа и успоредно на нея — по-тясна, на две педи отдясно.
Колкото повече се изкачват, толкова по-дълбока става дирята. Все по-дълбока и все по-тъмна. Все по-малко и по-малко прилича на бразда от мотоциклет в рохкавата пръст и все повече — на отточна канавка за зловещи черни отпадъчни води.
Един от охраната горе на хълма носи фенерче. Докато той се движи, лъчът минава над земята под тъп ъгъл и я осветява като прожектор-следач. За миг светлината проблясва в мотоциклетната бразда и Хиро забелязва, че тя се е превърнала в река от яркочервена, окислена кръв.