Снежен крах

Идва иззад него. И други са го забелязали, обръщат се да видят откъде идва и хукват да бягат. Хиро пристъпва встрани и се обръща да види какво е.

Голямо и черно — да започнем с това. Да не повярваш, че такъв огромен мъж ще се покачи на мотоциклет, та дори и на голям кикотещ се „Харли“ като тоя.

Поправка. Към „Харли“-то е прикрепено нещо като кош — гладък черен снаряд, увиснал отдясно, който се крепи на собствено колело. Но в коша не седи никой.

Да не повярваш, че човек може да е такава буца и да не е дебел. Но той изобщо не е дебел, облечен е в тесни прилепнали дрехи — като кожа, но не съвсем — които разкриват кости и мускули, ала нищо повече.

Той язди мотоциклета толкова бавно, че ако го нямаше кошът, със сигурност би паднал от него. От време на време го сръчква с трепване на пръстите на ръката, стиснала кормилото.

Може би една от причините да изглежда толкова едър — освен факта, че наистина е едър — е, че очевидно изобщо няма врат. Главата му започва нашироко и все повече се разширява, докато се слее с раменете. Отначало Хиро мисли това за някаква авангардна каска. Но когато мъжът го подминава, този огромен саван се люшка и ветрее и Хиро вижда, че това е просто неговата коса — гъста грива от черна коса, стелеща се по раменете и спускаща се по гърба почти до кръста.

Докато се диви, той осъзнава, че мъжът се е извърнал и го гледа. Или поне гледа в неговата посока. Не може да се каже как точно изглежда той — заради очилата, гладка изпъкнала черупка над очите, прерязана от тесен хоризонтален прорез.

Той гледа Хиро. Усмихва му се със същата усмивка „Майната ти!“, която пусна и по-рано днес, когато Хиро стоеше пред входа на „Черното слънце“, а той — в някой обществен терминал.

Това е човекът. Гарванът. Човекът, когото Хуанита издирва. Човекът, с когото Лагос го предупреди да не се будалка. Хиро го е виждал и преди, пред входа на „Черното слънце“. Това е човекът, който даде картата „Снежен крах“ на Дей5ид.

Татуировката на челото му се състои от две думи, написани с главни букви: НЕУПРАВЛЯЕМА ИМПУЛСИВНОСТ.

Хиро се стряска и направо подскача във въздуха, когато Виталий Чернобил и „Стопените“ забиват отварящото парче, „Радиационно изгаряне“. Това е торнадо предимно от пронизителен шум и дисторшън, все едно физически те запокитват през стена от рибарски кукички.

В днешно време повечето държави са франчулати или бърбклави, твърде малки, че да разполагат с нещо като затвор или дори съдебна система. И затова, когато някой направи нещо лошо, се опитват да въведат бързи и мръсни наказания като бой с пръчки, конфискуване на имуществото, публично унижение или, в случаите с хора с висок потенциал на стремеж към нараняване на околните, предупредителна татуировка на лично място по тялото. НЕУПРАВЛЯЕМА ИМПУЛСИВНОСТ. Очевидно този е попаднал на такова място и здравата си е изтървал нервите.

За миг на бузата на Гарвана се отпечатва грейнала червена решетка. Тя бързо се свива — всичките й страни се събират навътре към дясната зеница. Гарванът тръсва глава, обръща се да види източника на лазера, но той вече е изчезнал. Лагос вече му е сканирал ретината.

Ето защо е дошъл Лагос. Не го интересуват нито Хиро, нито Виталий Чернобил. Интересува го Гарванът. И отнякъде знаеше, че той ще дойде тук. А Лагос точно сега се навърта някъде наблизо и снима типа на видео, бърника из джобовете му с радар, записва пулса и дишането му.

Хиро взема личния си телефон.

— Уай Ти — казва той, и телефонът набира номера й.

Телефонът й звъни дълго, преди тя да вдигне. Почти е невъзможно да се чуе нещо заради шума от концерта.

— Какво искаш, твойта мама?

— Уай Ти, извинявай, че така, но нещо става. Нещо страшно важно. Държа под око един едър рокер на име Гарвана.

— Проблемът с вас, хакерите, е, че никога не спирате да работите.

— Такива са си хакерите — казва Хиро.

— И аз ще го наглеждам тоя Гарван — казва тя. — Някой път, когато аз работя. — И затваря.

16

Гарванът описва със замах няколко широки, мързеливи тегела по периметъра на тълпата — много бавно, и се оглежда на всички страни. Той е дразнещо спокоен и лежерен.

После се юрва в мрака, далеч от тълпата. Оглежда се още малко — проверява периметъра на копторите. Най-накрая завива с огромния „Харли“ по траектория, която го връща обратно при големия важен Крип. Пичът със сапфирената игла на вратовръзката и личния охранителен отряд.

Хиро тръгва нататък, лъкатушейки из тълпата, като се опитва това да не се откроява много. Май ще става интересно.

Докато Гарванът се приближава, бодигардовете се събират около Крипа-началник, оформят около него разпокъсан защитен кръг. С приближаването на мъжа те всички отстъпват на крачка-две, сякаш е обкръжен от невидимо силово поле. Най-накрая той спира и благоволява да стъпи на земята. Превключва няколко ключа по дръжките и после слиза от „Харли“-то. А сетне, предусещайки какво ще последва, застава разкрачен, с вдигнати ръце.