Снежен крах

Лазерът, постоянно избождащ очите на Хиро, е бил изстрелван от компютъра на този тип чрез периферно устройство, стърчащо над очилата посред челото му. Дългообхватен ретинен скенер. Ако се обърнеш към него с отворени очи, лазерът се изстрелва, прониква в ириса ти — най-нежният от всички сфинктери — и сканира ретината. Резултатите се изпращат в ЦРК, където разполагат с база данни от няколко десетки милиона сканирани ретини. След няколко секунди, ако вече фигурираш в базата, собственикът разбира кой си. Ако още не фигурираш — е, вече фигурираш.

Разбира се, потребителят трябва да разполага с привилегии за достъп. А след като разкрие самоличността ти, трябва да разполага с още привилегии за достъп, за да получи лична информация за теб. Този тип очевидно разполага с много привилегии за достъп. С много повече привилегии, отколкото Хиро.

— Казвам се Лагос — представя се гаргойлът.

Значи, това бил човекът. Хиро си мисли дали да не го попита какво, по дяволите, прави тук. С голямо удоволствие би го завел да го почерпи едно, да си поговорят за кодирането на Библиотекаря. Но сега е вбесен. Лагос се държи грубо с него (гаргойлите поначало са си грубички).

— Заради Гарвана ли си дошъл? Или заради фъз-грънджа, дето се занимаваш с него вече от, ъ-ъ, приблизително трийсет и шест дни? — пита Лагос.

Да се разговаря с гаргойлите никак не е забавно. Те никога не завършват изреченията. Реят се из свят, изрисуван от лазер, сканират ретини във всички посоки, проверяват всеки един в разстояние хиляда метра, виждат всичко във визуална светлина, инфрачервено, радар с милиметрови вълни и ултразвук — всичкото това наведнъж. Мислиш си, че говорят на теб, но те всъщност ти изливат досието на някой непознат в другия край на стаята или идентифицират марката и модела на прелитащите горе самолети. Доколкото Хиро разбира, докато двамата се преструват, че си приказват, Лагос стои и мери дължината на хуя му през панталоните.

— Ти си онзи, дето работи с Хуанита, нали?

— Или тя работи с мен. Или нещо такова.

— Тя каза, че искала да се запознаем.

Лагос замира за няколко секунди. Пак тараши данни. На Хиро му се иска да излее върху му кофа вода.

— Има смисъл в това — казва той. — Ти познаваш Метавселената като всички останали. Хакер на свободна практика — точно такъв е нужен.

— Точно такъв е нужен за какво? Вече никой не иска хакери на свободна практика.

— Корпоративните хакери-работници на поточна линия изобщо не даянят на инфекции. Ще се натръшкат с хиляди, също като войската на Сенахирим пред стените на Йерусалим — казва Лагос.

— Инфекция? Сенахирим?

— А ти можеш да се защитаваш и в Реалността — това ще е добре, ако някога се изправиш срещу Гарвана. Помни, ножовете му са остри като молекула. Влизат през бронежилетка като през бельо.

— Гарвана ли?

— Вероятно тази вечер ще го видиш. Не се будалкай с него.

— Защо не?

— Светът е опасен — отвръща Лагос. — И непрекъснато става все по-опасен. Затова не ни се ще да нарушаваме равновесието на ужаса. Сети се само за Студената война.

— Мда. — Сега Хиро иска само да си тръгне и никога повече да не го види тоя, но онзи не ще да приключва с разговора.

— Ти си хакер. Това означава, че и ти имаш дълбинни структури, за които да се тревожиш.

— Дълбинни структури ли?

— Невролингвистични пътища в мозъка ти. Спомняш ли си първия път, когато научи двоичния код?

— Естествено.

— Тогава ти формираше пътища в мозъка си. Дълбинни структури. Нервите ти изработват нови свръзки, докато ги използваш — аксоните се разцепват и си пробиват път през разделящите се невроглиални клетки. Твоят биоуер се самовидоизменя — софтуерът става част от хардуера. И затова сега си уязвим — всички хакери са уязвими — за нам-шуб. Трябва да внимаваме един за друг.

— Какво е нам-шуб? Защо съм уязвим за него?

— Недей да гледаш никакви бит-карти. Някой напоследък да е опитвал да ти покаже сурова бит-карта? Например в Метавселената?

Интересно.

— На мен лично — не, но сега като го споменаваш, една Бранди дойде при един мой приятел и…

— Култова проститутка на Ашера8, опитваща се да разпространи болестта. Която е синоним на злото. Мелодраматично ли ти звучи? Всъщност не е. Знаеш ли, за месопотамците не е съществувала отделна концепция за злото. Само болест и лошо здраве. Злото е било синоним на болестта. Така че какво ти говори това?

Хиро се отдалечава, така, както се отдалечава от уличните луди, които го преследват по улицата.

— Говори ти, че злото е вирус! — провиква се подире му Лагос. — Не пускай нам-шуба в своята операционна система!

И Хуанита работи с този извънземен?

„Блънт Форс Травма“ свирят плътно един час — минават от една песен в друга без никакви пролуки и пукнатини в звуковата стена. Всичко това е част от естетиката. Когато музиката спира, сетът им свършва. За първи път Хиро чува екзалтираната тълпа. Това е взрив от пронизителен шум, който той усеща в главата си и кара ушите му да пищят.

Но се разнася и глух тътен, сякаш някой бие бас-барабан. В началото той мисли, че може би по надлеза отгоре минава камион. Но тътенът е твърде ритмичен и не стихва.