Собствено правосъдие

— Да. — Кейлъб извади няколко листа, разпечатани в библиотеката. — Тя е била прокопана успоредно на онази със затрупаните миньори. Прочетох един-два вестникарски материала и ги сравних с някои сведения за строителството на затвора. Обръщам ви внимание, че заключенията ми не могат да бъдат съвсем точни, защото никой не публикува архитектурните планове на затворите в интернет. Но спасителната галерия стига чак до върха на хълма, защото там са били затрупани миньорите. За разлика от първата тя не е засегната от експлозията на газ. Именно по тази причина спасителите оцеляват. Известно е, че след инцидента мината е запечатана, но това се отнася до главния вход. Никъде не се споменава за спасителната галерия.

— Когато някой решава да строи затвор, който да е като крепост, той положително ще се погрижи да запуши и тунела, прокопан под основите му — поклати глава Рубън.

— Всичко запушено има начин да бъде отпушено — заяви Анабел, крачейки напред-назад.

— Зная със сигурност, че Хауард взе участие в изготвянето на строителните планове — каза Тайри. — А той не е от хората, които забравят за резервните варианти.

— Но защо би го направил? — вдигна вежди Алекс. — Това засилва опасността от бягство на затворници.

Анабел спря да крачи и се извърна към него.

— От информацията на Кейлъб е ясно, че обитателите на „Блу Спрус“ са държани в единични килии. Оковават ги във вериги и ги претърсват при всяко отскачане до тоалетната, а надзирателите са повече от тях. Времето за разходка е само един час на ден. Явно никой не допуска, че бягството е възможно. Но в случай че държиш канал за разпространение на дрога, положението става съвсем различно. Част от хората ти трябва да напускат затвора, и то редовно, всяка нощ.

— Спокойно биха могли да го правят и от домовете си — възрази Кейлъб.

— От казаното дотук стигам до заключението, че Хауард Тайри е от хората, които искат да контролират всичко и всеки. Бас държа, че управлява подчинените си с желязна ръка.

— Тук си права — кимна Тайри.

— Къде отиват част от кашоните, предназначени за съда? — попита Алекс. — Разбира се, ако приемем, че те съдържат наркотици.

— В затвора — простичко отвърна Тайри. — Това никак не е трудно, защото там се извършват всекидневни доставки на храна и оборудване. А съдебните архиви са отлично укритие, тъй като никой няма да седне да ги проверява.

— Значи подмяната става някъде по пътя — замислено кимна Анабел. — Отклонените кашони отиват в затвора, а оттам поемат по маршрута си. За куриери използват наркозависимите миньори. Всичко това потвърждава първоначалната ми теория. Не е възможно един куп надзиратели всяка нощ да напускат затвора през главния портал, носейки кашони с незаконни хапчета. Хеликоптерът също не върши работа, защото нощните полети привличат вниманието.

— Вероятно става през задния вход — предположи Хари.

— Точно така. Който според мен е именно резервната галерия.

Алекс я гледаше с нескрито учудване.

— Значи откриваме входа на тази галерия и проникваме през него, въпреки че има някаква защита? — попита той. — А после се промъкваме през нея и влизаме в строго охраняем затвор, пълен с въоръжени до зъби надзиратели, които на всичко отгоре припечелват и от търговия с наркотици?!

— Това ми звучи като добър план — възбудено рече Рубън.

— А на мен ми звучи като самоубийство! — гневно отвърна Алекс.

— Мисля, че и двамата грешите — успокои ги с равен глас Анабел.

76

— Заклевам се, че ще видя сметката на Маклин Хейс, дори това да е последното нещо в живота ми! — каза Нокс.

Отново бяха в килията, доста часове след като Хейс заби прословутия последен пирон в ковчезите им.

— Но ще бъде противозаконно — напомни му Стоун, повдигнал се на пръсти пред процепа, който служеше за прозорец. Той гледаше към централния паркинг, но през полупрозрачния навес не се виждаше почти нищо. — Ще те обявят за издирване и в крайна сметка пак ще се озовеш в затвора.

— Усещам иронията ти, но въпреки това ще го направя!

— Само ако се измъкнем оттук.

— Тук е проблемът — въздъхна Нокс. — А засега не виждам такава възможност.

— Мисля, че грешиш.

— Наистина ли? — изправи се върху нара Нокс.

— Не бързай да се обнадеждаваш. Причината за моите думи е по-скоро лоша, отколкото добра.

— Какво имаш предвид?

— Забеляза ли, че след посещението на Хейс нито ни извеждат, нито ни хранят?

— О, да. Стомахът ми отдавна се бунтува. И какво от това?

— Според мен краят на престоя ни тук наближава.

— Никой не пилее храна за трупове? Не, това не е в стила на нашия многоуважаван директор.

— Няма причини да ни държат повече тук. Винаги има опасност някой да се появи със заповед за обиск. Защо да рискуват?

— Според теб къде ще ни отведат?

— Знам от личен опит, че наоколо е пълно с изоставени шахти. Вкарват ни в някоя от тях и запечатват входа. Тукашните хора отдавна са свикнали с мисълта, че планината е пълна с мъртъвци.