Собствено правосъдие

Стоун притисна лице към стената, опитвайки се да види нещо повече през тесния процеп. Присви клепачи и успя да долови контурите на далечна планина. Все едно, че бяха на Марс. Метър бетон, сто метра голо пространство до мрежата с остри пластини, плюс цял батальон снайперисти, изгарящи от нетърпение да натиснат спусъка. Това ги разделяше от свободата.

Нямаше път навън.

— В нашата работа човек никога не забравя, че рано или късно ще му дойде редът — обади се Нокс. — Просто свиква с тази мисъл и продължава да си върши работата. Защото се е заклел докрай да служи на страната си.

— Или докато тя го прецака — добави Стоун.

— Когато ми възложиха задачата да те издиря, аз наистина не знаех какво да очаквам. Знаех, че си опасен, но го приех нормално. Някои хора превъртат просто ей така, без видими причини. Но когато се поразрових в миналото ти… Нека ти го кажа направо: не познавам друг човек, който да е заслужил извиненията на страната си повече от теб!

— Странно — поклати глава Стоун. — В момента си мислех абсолютно същото, но за теб, Нокс.

— Приятелите ме наричат Джо, Оливър.

Стоун се обърна да го погледне и се озова пред протегнатата му ръка.

Двамата обречени си размениха кратко, но сърдечно ръкостискане.

— Кога ще ни изведат според теб?

— Тази нощ — отвърна Стоун и отново извърна глава към прозорчето. — А от нея ни делят не повече от шест часа… — Внезапно млъкна и направи отчаян опит да промуши главата си през процепа. Стори му се, че вижда група мъже, които слизат от някаква кола и се насочват към портала. Единият от тях, извънредно едър и с разрошена коса, рязко се различаваше от останалите.

Не може да бъде!

— Какво има? — попита зад гърба му Нокс. — Какво видя?

Стоун се обърна. На лицето му грееше широка усмивка.

— Надеждата, Джо — отвърна той. — Току-що видях надеждата.

77

— Мистър Тайри, най-добре е да слезете долу, сър — каза в слушалката надзирателят.

— Какво има? — раздразнено излая Тайри, седнал зад голямото писалище с панорамна гледка към малкото му царство. — Зает съм!

Надзирателят се извърна с лице към групата.

— Казва, че е зает…

Алекс грабна слушалката от ръката му.

— Говори Алекс Форд от Сикрет Сървис! Господин директор, аз ръководя обединен отряд от федерални агенти, които имат въпроси към вас. Ако не се появите веднага тук, с вас ще разговаря федерален прокурор!

Тайри почти изпусна слушалката.

— Нямам никаква представа за…

— Чакаме ви!

Шейсет секунди по-късно Тайри се появи в приемната със скована походка.

— Алекс Форд! — Показа му картата си, след което махна към останалите. — А това са агентите Хънтър, Келсо, Райт и Таскър.

Рубън, Кейлъб и Хари Фин бяха облечени в мушамени якета с надпис ФБР, а на гърба на Анабел пишеше ФАБН.

— За какво става въпрос, по дяволите? — гневно попита директорът на затвора.

— Тук ли ще го обсъждаме? — изгледа го Алекс. — Нямате ли някое по-уединено местенце, или всички са в играта?

— Каква игра? — намръщено го изгледа Тайри.

— Не се прави на глупак, директоре! Разполагам с една дебела папка за теб, от която е видно, че си доста умно момче.

Тайри хвърли поглед към хората от охраната, които нервно пристъпваха от крак на крак, после посочи една малка стаичка в съседство.

Алекс пропусна колегите си напред, затвори вратата и въздъхна:

— Е, така вече е по-добре. Тук сме, за да те уведомим, че малката ти мрежа за разпространение на наркотици вече е разбита.

— Каква мрежа?

— Агент Хънтър? — извърна се Алекс.

Анабел пристъпи към дребничкия Тайри и заплашително се надвеси над него.

— Представях си те по-едър. За пръв път виждам скарида като теб да ръководи толкова мащабна операция.

— Аз съм директор на този затвор! Настоявам да се обръщате към мен с…

— Майната ти, Хауи! Имаш късмет, че още не съм ти щракнала белезниците! Разполагаме с доказателства, че доставките идват от юг. Или истински окси, или нелегално произведени таблетки. Официален получател е градският съд, който осигурява прикритието. Тук изниква фигурата на негова светлост съдията, който в момента се укрива. Но когато го спипаме, от него ще излезе отличен свидетел на обвинението. Бъди сигурен, че ще те натопи, и то надълбоко. Освен ако не убиеш и него, както уби Шърли и Уили Кумс. Да не забравяме Деби Рандолф и съучастника ти Рори Питърсън. Между другото, колко мангизи отмъкна Рори, преди да му видиш сметката?

— Ти си луда!

— Дори не съм загряла както трябва. Тепърва ще видиш на какво съм способна, когато се разгорещя. Особено след като съдебните заседатели изпишат тежката присъда на голия ти задник! Та докъде бях стигнала? А, до отклоняването на част от доставките, които идват тук, в затвора. Най-вероятно с помощта на хеликоптера, с който уж превозваш лишените от свобода. Стоката се прехвърля в изоставения хамбар на Аби Райкър с помощта на миньорите наркомани, които уж се редят на опашка пред метадоновата клиника. И потича реката от мангизи. — След тези думи Анабел се обърна и прехвърли топката на Кейлъб. — Агент Келсо?