Собствено правосъдие

Хари Фин пристъпи напред с димящ пистолет в ръка, а Рубън насочи пушката си към тях. Зад него изникнаха Анабел и Кейлъб.

В същия миг Тайри сграбчи Аби и опря пистолета си в слепоочието й.

— Или се махайте по дяволите, или тази жена е мъртва! — извика той.

— Свали оръжието, Хауард.

Главата на Тайри рязко се извъртя по посока на гласа. Очите му се заковаха върху фигурата на Линкълн Тайри, която се появи между дърветата.

— Свали оръжието, Хауард.

По месестото лице на директора пробяга усмивка.

— Нали знаеш, че не можеш да казваш на по-големия си брат какво да прави? Престани да се правиш на детектив. Връщай се в забутания си град и продължавай да се преструваш на компетентно ченге!

— Аз знам какво правя, брате! Арестувам те по обвинения, които ще бъдат достатъчни, за да останеш завинаги в твоя затвор!

Тайри заби дулото във врата на Аби и тя изпищя от болка.

— Май не разбираш какво ти казвам! — изсъска той. — Ако не се махнете, тази жена ще умре!

— Свали оръжието — отново го подкани шерифът. — Убийството й няма да ти донесе нищо. Играта свърши.

— Нищо ли няма да ми донесе? Напротив, ще ми достави огромно удоволствие!

— Давам последен шанс и на трима ви! — мрачно отсече Алекс. — Веднага хвърлете оръжията!

— Върви по дяволите! — изкрещя Тайри и пръстът му се уви около спусъка. В следващия миг Стоун връхлетя отгоре му с цялата тежест на тялото си и пистолетът се изплъзна от пръстите му.

— Бягай, Аби! — извика той, опитвайки се да възстанови равновесието си.

За лош късмет Тайри се претърколи точно до пистолета си. Ръката му светкавично го грабна, насочвайки го в главата на Стоун.

Екна изстрел. Куршумът прониза челото на директора. В продължение на една дълга секунда той остана застинал, сякаш не можеше да повярва, че умира. После падна по гръб, а очите му се втренчиха в звездното небе, на чийто фон смътно се очертаваше Скалата на смъртта. Но той вече не можеше да я види.

— Кой стреля, по дяволите? — извика Алекс.

Време за отговор нямаше. От тунела се появи неясна фигура и откри огън. Оръжието беше автоматична карабина, която засипа гората с порой от куршуми. Позицията на Стоун му позволи пръв да засече стрелеца. Миг преди залпа той беше на крака и летеше по посока на Аби, която не знаеше накъде да бяга. Блъсна я на земята и се стовари върху нея.

Алекс, Рубън и останалите светкавично залегнаха. Над главите им заваляха обрулени листа и обелени кори.

Шерифът Тайри нададе силен вик и се свлече на земята. Ръцете му притиснаха раната на бедрото.

Стоун напрегна взор към входа на шахтата. Стрелецът се оказа „едноокият“ Менсън. Към превръзката на окото му се беше прибавил и широк бинт, преметнат през шията му.

Трябваше да довърша по-рано това гадно копеле, каза си мрачно Стоун.

Нокс бе намерил укритие зад голям камък, а двамата надзиратели тичаха с всички сили към гората. Колегата на Джордж не успя да се добере дотам, застигнат от случаен куршум. Улучен в гърба, той рухна на земята сред фонтан от кръв.

Стоун скочи на крака и се понесе натам с максимално възможната бързина, на която беше способен. Рамото му потъна в гърдите на Джордж и го събори. Все още окован с белезници, Стоун бе принуден да използва други средства. Главата му се заби в лицето на надзирателя, който изгуби съзнание и тялото му омекна. Стоун се извъртя с гръб към него и потърси кожена кесия на колана. Пръстите му напипаха ключа и ловко го вкараха в процепа на металните гривни. Миг по-късно ръцете му бяха свободни и се стрелнаха към пистолета на Джордж. После очите му се разшириха от смайване. При падането на тялото спусъкът се беше откършил, вероятно от съприкосновението с някой остър камък.

В следващия миг се просна по очи, а куршумите от карабината изсвириха над главата му.

Аби изпищя.

Стоун се извърна и запълзя към нея, извивайки се като змия. Камъните раздираха дрехите и кожата му, но той не спираше. Това упражнение го беше правил хиляди пъти във виетнамските джунгли, но никога с толкова важна цел.

Проснат по корем, окованият Нокс пропълзя до мъртвия Тайри, избута с крак пистолета от ръката му и се извъртя към Стоун.

Менсън беше на някакви си три-четири метра от Аби и сменяше пълнителя. Алекс, Хари и Тайри откриха огън, но той беше намерил добро укритие зад купчина камъни. От такава малка дистанция зареденият му автомат имаше огромно предимство, а Аби със сигурност беше първата, която щеше да бъде покосена.

— Оливър!

Стоун се обърна.

Окованият в белезници Нокс държеше пистолета с краката си. Стоун кимна. Агентът направи силен мах и оръжието литна във въздуха. Стоун ловко го хвана. Разполагаше с не повече от няколко секунди.

— Долу, Аби! — заповяда той.

Жената заби окървавените си пръсти в земята, търсейки максимално укритие.

Миг по-късно Менсън се изправи. Дулото на автомата му описа къс кръг и се спря на Аби, просната по очи на няколко метра от него. Алекс и останалите не можеха да стрелят, защото се намираха отвъд малка камениста могила.